Христо Смирненски
Телефонен разговор с полковник Васил Радославов

Ало! Ало! Централа, 13, 813! Ало! 13, 813! Ех, моля ви се! Дайте лигата на народите! Лигата на народите! Ли-га-та на на-ро-ди-т-те! Кой иска ли? „Българан“! „Българан“!… Как? Лигата на народите била сериозен институт и с хумористични редакции не влизала в разговор! Е, да, да… Действително, тя е сериозен институт, но все пак ний бихме молили поне за едно сериозно интервю! Претрупани с работа ли сте? Важни проблеми за разрешаване имате? Че нали вече всички проблеми и спорове ги разрешихте бе, джанъм! Аз мислех, че вече сте във ваканция!… Значи, заети сте… Извинявайте, извинявайте тогава… Затворете. (Пауза.) Ало! Ало! Дайте Париж! 11, 12, 12, 11! Единайсе милиона, 121 хиляда 211! Г-н Бриян^[1] моля! Да, г-н Бриян! Как, в траур ли е? Че защо? Поради кризата ли? Има си хас! Тогава Берлин! На всяка цена Берлин! №1915-1918! Да, да — д-р Радославов! Как да не е доктор, моля ви се! Че нали той излекува България! Е добре, както обичате, наричайте си го вий там! Помолете го само да се яви… Да, да! Да се яви! От София, от София! Ааа! Гут Морген! Гут Морген! Кой ви търси ли? „Българан“, „Българан“, г-н полковник! Не ме познавате ли? Има си хас! Че нали препечатвахме вашите весели статии от „Народни права“! Да, да, направо! Вашите дълги и, тъй да се каже, философско-мистични статии! А, спомняте ли си! Тъй!… За какво ви търся ли? Натоварен съм да ви интервюирам. Да, да! Едно кратко интервю! Много работа ли имате! Пишете капитално съчинение? Моля? Как казахте? Капитално съчинение „Велика България“? Значи, „Велика България“… Хубаво, хубаво правите? Роман или повест? Как? Арабска приказка? Трябва да е много хубава! Никакви комплименти! В областта на легендите и приказките вий сте неподражаем! Кой не помни легендарното обръсване на брадата ви! Само тази част в приказката ви е тъй вълшебно фанстатична! Да, да, най-искрено говоря… Но нещо друго из Берлин? Търговска къща, значи! Е, върви ли ви!… Тъй ли? Разбира се, разбира се… вий бяхте и ще бъдете добър търговец! По нас ли? Нищо особено! Готвим се за селскообщински избори! Вашата изборна метода ли? Разбира се, разбира се! Тя е незаменима… Как? Държавният съд ли? Не помня какво стана с него! Трябва да продължава! Как да не помня ли? Много просто, в този държавен съд много хора изгубиха памятта си. Не от страх, джанъм! От скука! Да, да, от скука, особено м-р Пешев. Защо той не ви писал ли? Ами трябва да не си спомня кой сте вий… А бе в един кабинет бяхте, ама човекът не си спомня даже, че някога бил министър? Не помни! Нито 500-милионния заем, нито контрабандите, нито гешефтите! Забравил човекът! Иначе как е твоята либерална партия ли? Добре си е, дядо, добре! Обедини се с дружината на Никола Генадиев. Нали знаеш: сговорна дружина планина събаря. То планината е вече съборена върху гърба на България, но да видим кой ще я дигне. Нещо друго ли? Аа, не, „Народни права“ не излиза. Твоите либерали издават сега вестник „Независимост“, който подчертава независимостта на днешна България и весели с името си комисията по репарациите!

Ами слушайте! Ало! Ало! Не прекъсвайте, моля! Моля! Алло! Подслушват ли? Фердинанд? Цар Фердинанд? Той няма ли си друга работа, та взел да подслушва!… Е, че като били затворени вече виенските кабарета, та взел да подслушва! Ако е за цензура, ние си имаме тука! Ало! Не прекъсвайте, моля! Ало №1915-1918! Берлин! Берлин, моля! Не прекъсвайте! Ще се оплача на конференцията в Генуа!