Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Аз… какво точно смятам да ви кажа — не зная. Обаче работата е такава, че трябва да се върши нещо, защото ако продължаваме да бъдем все така безгласни, хората ще помислят, че действително всички социалдемократи са измрели, а това, разбира се, не е вярно. (Пие чаша вода и поглежда в бележника.)

Въпросът обаче е друг: какво становище трябва да държи нашата партия спрямо гладуващото население в Поволжието и въобще как трябва да се отнесем към глада… Другари… ако е въпросът за глад, нашата партия е най-гладна. Ние не сме като комунистите, да получаваме безотчетни от Москва. Ето вече толкоз време, как сме слезли от властта, а пък изгледи да се качим няма, даже ако се коалираме с радикалите. Разбира се, ние не сме слаби… е-хе-е-е, ние числено постоянно растем, а комунистите губят ли, губят. (Пие пак вода, бърше си изпотеното чело и въздиша.) Та какво исках да кажа? Аха, за гладуваща Русия. Както ви е известно, със страданията на великия руски народ се върши едно небивало кощунство. Комунистите, тези прононсирани спекуланти, закупуват с луди болшевишки пари всички храни и ние рискуваме после да искаме храни от Русия… Да, факт — от Русия, защото всичкото българско жито е вече там. Недейте мисли, че има в Цариград, в Солун и не знам къде. Най-сетне и да се изнася нататък, въпросът не е там: главното е, изнася се жито за Русия.

Другари, ние, славните марксисти, изказваме всички симпатии към гладуващите руси, ние изказваме съболезнованията си към тези страдалци, обаче жито не трябва да се праща. Нека погладуват селяните и работниците, както казват народняците, за да разберат, че където има болшевишка власт, дъжд не вали.

Може би, другари, странно ви се вижда, че ние въобще никога не сме подигали такава тревога против спекулата, а сега изведнъж. Тук всички сме наши с изключение на двамата стражари и можем да си кажем всичко. Да, факт е, че ние нададохме небивали досега крясъци по случай изнеса на храни за Русия, факт е, че разлепихме толкова афиши, колкото общоделци няма в целия свят, факт е най-после, че от всичко това ние се сконфузихме сами, защото, защото… защото сме марксисти. Но, другари: идваха избори, идваха дни, когато комунистите трябваше да бъдат атакувани. С какво можем ги атакува, освен с изпитаните си бляскави оръжия? Па и демократите, да си кажем правичката, те ни дадоха този акъл. Освен това ние вече трябва да се погрижим и за подготвяне почвата за една нова коалиция… Тоя път вече непременно ще трябва да вземем крепостта отвътре. А буржоазията искаше още веднъж да провери можем ли изпълни всички свои задължения. (Другарю, моля ти се, отвори малко вратата, че става горещо!)

Другари, вярвам, че всички вие сте доволни от борбата, която благополучно изнесохме с комунистите, реален отзвук на която е и общинската ни победа във Враца. Сега, другари и другарки, искам да сложа на гласуване една резолюция, обаче понеже вие сте много уморени и едва ли ще можете да си дигнете ръцете, а това ще даде повод на нашите противници да разправят, че на собственото си събрание не сме имали болшинство за резолюция, предлагам да се приеме резолюцията без гласуване… (Резолюцията се приема от председателя на събранието, който я слага в папката.)

Край