Христо Смирненски
Петнадесет хиляди работници изклани за два часа (Имами и дервиши слизат от планините)

Руската телеграфна агенция за Балканския полуостров „Волрос“, която вероятно в пълния си състав се побира в някоя стая на IV етаж в столичен хотел, най-равнодушно съобщава следната ужасна касапница, макар вече от доста време да сме заговели.

„… Въстанието в Москва е потушено със страшна жестокост. Башкирска кавалерия под началството на генерал Каменев е изклала повече от 15 000 отстъпващи работници от Москва към Калужката застава (в. «Мир», бр. 6238).“

Българанчо на първо време се уплаши от тая работа, потекоха му сълзи и всички косми на главата му настръхнаха. Туриха му термометъра — настръхнаха и близките му! 42°! Със студени компреси и лимони го свестиха, а после му обясниха:

— Работата е много проста бе, Българанчо! На едно канапе в телеграфната агенция „Волрос“ седи една елегантна рускиня. Пред нея масичка, мастило и заглавие „Последни телеграми“. В друго кресло седи и кашля стар генерал, току-що продал пагоните си на някой родолюбив българин за спомен. Пред огледалото е изправена друга млада рускиня с широко деколте, кученце, бастонче и гримирани очи. Разбираш ли?

— Разбирам! Как да не разбирам! Онези рускини, които са се числили към руския хайлайф.

Госпожицата пред огледалото плачевно се обажда:

— Наташа, не остана червена боя за устните ми!

Наташа вдига глава и казва:

— Червена боя ли? Виж какво пиша аз. „Башкирската кавалерия е изклала 5 хиляди работници!“

— Малко е — клати глава генералът. — Аз познавам башкирците. Те са страшно жестока пасмина. Най-малко десет хиляди са изклали.

— Наташа, аз няма да излезна с неначервени устни — проплаква пак госпожицата пред огледалото. — Малко ме интересуват башкирците!

— Ей — кипва Наташа, малко ли ти е кръвта на 10 хиляди, за да си начервиш устните!

— Ако щат, 15 хиляди да са!

Този разговор се превръща в достоверно сведение, написва се на пишуща машина и право във вестниците.

— А ти, Българанчо, престани да трепереш. Както виждаш, тая работа не е много страшна!

Българанчо е пак недоволен.

— Ами какво значи тука това съобщение: „На Терек (Кавказ) имамът Шамил се е спуснал от планината долу и бие болшевиките“.

— Това е библейска работа бе, Българанчо. Помниш ли как едно време Самсон се спуснал сред пустинята и въоръжен с една магарешка челюст, избил хиляди филистимяни? Сега и имамът Шамил, и дервишът Исмаил, и факирът Шарихад са грабнали по някоя челюст и са се спуснали от планините. Но Кавказ е далече и ти можеш да се успокоиш.

Българанчо се успокоява, прекръства се и поисква една цигара от фактора.