Христо Смирненски
Кронщадт

В бирарията той срещна един народняк.

— Здрасти, Стокилов!

— О, ти ли си бе, Иване! Я гледай, я гледай! Откога не съм те виждал!

— А бе голям град, много работа, малко време… Къде ще се виждаме? Е, ти как си? Ще пиеш ли една бира?

— Благодаря. Не съм вечерял.

— Ех, холан! Ще поръчаме малко кебапчета или пързоли.

— Виж, така може — съгласи се народнякът.

Седнаха на една маса и Иван Общоделски тържествено потропа:

— Кенлер, две халби — от черната — и 15 кебапчета. Няма ли кебапчета? Тогава четири свински пързоли.

Келнерът се поклони и тръгна. Двамата приятели се усмихнаха и заприказваха:

— Е, вашите меншевики се размърдали, а?

— А-а! Голям успех! Гарантиран успех! Аз за това и черпя.

— За това ли?

— Впрочем не само за туй. Днес-утре очаквам младенец. Славно име съм му избрал — Кронщадт.

— Я гледай ти! Кронщадт, а? — Народнякът самодоволно се усмихна.

— Значи, Кронщадт? Ами ако е момиче?

Общоделски се замисли:

— Виж, ако е момиче, трябва да му се измисли друго име.

Келнерът донесе бирата и пързолите. Народнякът дигна халбата:

— Наздраве, за велика обновена Русия и за душата на цар Николая!

— За обновена Русия и за Учредителното събрание — чукна чашата си Общоделски.

Пързолите бяха крехки, добре опечени и ароматични, а и бирата не беше лоша.

— Е, приятелю — с някаква си тържествена самонадеяност започна Общоделски, — пак ний ще спасим Русия от болшевиките. То, наистина, не се знае още, ама звездата на социалната демокрация блясва вече.

— Да блесне, да блесне, братко! Нямаме нищо против вас. Вие пак сте хора културни, разбрани и, тъй да се каже, винаги гледате по-трезво на нещата.

— Разбира се. Най-напред логиката и справедливостта!

— Справедливостта! А и ред, природни закони току-тъй не може да се изменят. Макар и да ни смятат за консерватори, но ний, народниците, сме били винаги за реформите.

— Та кой не е за реформите!

— Значи, по въпроса за реформите ние се допираме? — възтържествува народникът Стокилов и глътна едро парче от пързолата, заливайки го с бира.

— А бе и по много други въпроси се допираме — добави Общоделски, — ами ще пийнеш ли още една бира?

— Да пийнем, братко, защо да не пийнем, а след туй от мене.

Чашите наново се напълниха, разговорът стана още по-интимен и трогателен. Общоделски почна да ръкомаха, да подскача, кряска, а Стокилов тържествено удряше с юмрук по масата:

— Свършено е с болшевиките.

— Свършено е! — почти пеейки, отговаряше Общоделски.

И чашите следваха една след друга. Общоделски изведнъж почувствува изблик от ентусиазъм и запя:

— Марш, марш, генералът наш!

— Генералът наш! — заплитайки се, пригласяше Стокилов и пляскаше ритмично с ръце.

— Пързолите се свършили — забеляза внезапно Стокилов. — Да опържат луканки, а?

— Да опържат!

— Кенлер, луканки — заповяда Общоделски и изпусна на пода чашата.

— Аз такова… каквото щеш кажи, но болшевизмът залязва…

— Каквото щеш кажи… но залязва — люшва се на стола Стокилов.

— Ами детего да го кръстя Кронщадт, а? Хубаво име, а?

— Славно!… Великолепно!… Детето ще го кръстим… такова…

— Хайде ти да му станеш кръстник!

— Ставам му… сега още. — Понатряскалият се народняк стана, люшна се тържествено и седна на пода.

— Ставай де, ставай! Нали ще кръщаваме? — разпери ръце Общоделски.

— Марш! Марш! Ге-не-ра-лът наш! — запя на срички народнякът.

Общоделски напрегна всичките си физически и душевни сили и повика келнера:

— Платено, нали?

— Не е платено.

— Тогава плаща!

Разплатиха се и хванати подручка, излязоха. „Мария Луиза“ пустееше вече. Тук-там се мяркаше минувач или файтон.

— Аз не мога да ходя вече! — проплака Стокилов.

— Е, качи се на гърба ми тогава — трогна се Общоделски и приклекна.

Старият народняк хубаво се намести на гърба му, провлачи крака и запя:

— Марш, марш! Кронщадт е наш!…

* * *

В участъка се случи един оранжев народен представител, когато доведоха пияните приятели.

— Арестувахме ги до джамията. Освен че полицейският час бе минал, но единият яхнал другия и пеят, колко им глас държи — докладваше стражарят.

— Гледай ги ти! Какво се развеселили пък толкоз! — усмихна се народният представител.

— За Кронщадт, господине, за Кронщадт! — скочи тържествено Общоделски и тутакси пак грохна на стола.

— Хм, за Кронщадт ли? Ти какъв си?

— Аз съм всякакъв… сиреч меншевик, което значи широк социалист… Същите тези, дето се бият с болшевиките!

— Долу болшевиките! — изръмжа народнякът и легна по корем на пода.

— Така! Така! Долу болшевиките! — добави дружбашът и повдигна падналия на пода.

— Да се освободят и с по един стражар да се изпратят по домовете им. Те са добри хора! — обърна се народният представител към пристава.

На улицата Общоделски, народнякът Стокилов и двамата стражари тихичко запяха:

— Марш, марш! Кронщадт е наш!