Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Нека не е до смях в тези трагични времена, но и най-великият меланхолик не би можал да устои на изкушението да се усмихне поне под мустак — ако, разбира се, не е с бръснати мустаци. А работата… работата е действително сериозно хумористична: в България стават велики гешефти. Не мислете, че Чапрашиков изнася пак тютюни, не мислете, че барон Гендович е излезнал от затвора и почва честната си търговия на нова сметка, най-сетне не мислете, че д-р Дупаринов е в преговори с някое лондонско издателство, на което да продаде своите художествени речи! Не! Гешефтът е много по-велик, много по-съблазнителен. В България се водят преговори за образуването на демократичен блок. Как, демократичен блок? Гледай ти! Значи, демократичен блок? И при това кой го образува и защо го образува?… Партиите, които се ползуват с такова доверие у народа, че ако поемат властта, няма да имат даже достатъчно съмишленици за министри. Факт. Общоделците и радикалите решили да вземат властта. Бъди след това меланхолик! Не се смей, ако можеш!… И ето, от десетина дни напудрената общоделска шансонетка извива лирични маанета, отправени към радикалския вития „Кажи ми две думи, и няма да страдая… т.е. нека «Радикал» отговори на двата ми въпроса: 1. Кои партии могат да влязат в блока на демократическите сили и 2. Има ли за цел проектираният блок да установи реда и закона?“.

„Радикал“ се тупа по гърдите и отговаря любовно:

„Под партии, които могат да влязат в блока на демократическите сили, ние разбираме преди всичко социалисти и радикали“.

„Пряпорец“ пък назърта през прозореца на радикалообщоделската спалня и суче мустачки като млад пристав. И той няма нищо против блока. Но и старият бекярин, тлъстомехият буржоа „Мир“, и той смига любовно на социалшансонетката, ала изглежда, че си е позволил някакви съвсем неплатонически волности и пощипвания спрямо общоделската полудевственица, затова „Народ“ се сърди:

„В един момент, когато партията на г-н Маджаров прави усилия да се представи като пионер на обществената солидарност, статията на в. «Мир» иде да посочи за лишен път какво лицемерие се спотайва зад тоя й фалшив лозунг“.

„Мир“ от своя страна почва наново да се кълне, че е влюбен искрено в демокрацията. „Пряпорец“ го гледа подозрително, „Радикал“ гледа, още по-подозрително на „Пряпорец“ и разправя кое е честно и почтено в политиката и кое е грешно. „Народ“ тоже говори за политически морал.

А всичко това напомня една малка историйка:

Няколкочленна банда от крадци влиза в една черква и почва да обира ценностите!

— Момчета — заявява водителят на бандата, — обирайте каквото ще обирате, само някой да не стъпи на светата трапеза, че това е голям грях.

— Ех, пък и ти! Ние обираме черквата, а ще спазваме светостта на светата трапеза!

— То, приятелю, не е така: вярата си е вяра, а занаятът — занаят…

… Ето защо „Народ“ завършва: „Блок на демократическите сили, но с честни намерения!“.

Край