Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1922 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Христо Смирненски
Заглавие: Избрани творби
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1968
Тип: сборник
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 28.VI.1968
Редактор: Милка Спасова
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Ветка Гуджунова
Художник: Кънчо Кънев
Коректор: Мария Грудева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289
История
- — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)
Писмо до Пешо Босяка
Neumanngass — Wien
Помръзнали Босяко,
Тези дни почувствувах, че разклатеното ми здраве е вече солидно горе-доле, колкото Амстердамският интернационал, и реших да направя една следполунощна разходка из улиците на задрямалата по всички направления столица. А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Пустота, безмълвие и пресен сняг, който хрупти под нозете. Матовото небе почти опира до покривите, електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички, а тенекиените фирми плачевно скърцат по-плачевно от българската валута…
Горе — в небесата — сякаш в райските градини има голямо увеселение с благотворителна цел и ангелите се ръсят с конфети, които падат като сняг на земята. Приходите от увеселението, разбира се, ще бъдат вписани в народния заем. По този начин и господ ще помогне… защото, уви, само той може да помогне на българския народен 6 1/2 %… заем.
Но ти, любезни Босяко, вероятно не знаеш, че в България е открита подписка. Иначе не мога да си обясня как да не изпратиш досега и ти своя лепта — хастара на безхастарния си балтон. Още повече м-р Турлаков възлага надеждите си не на банките и фабрикантите, които (заклевам ти се в честта на Телефончето) нямат пари. Българския народен заем ще покрият чиновниците. Честно слово! И те вече ако нямат пари, не зная кой ще има тогава!… Кинематографи, плакати, афиши, аероплани — всичко разглася евангелието на Марка — Марко Турлаков, разбира се, който пред колосалните дефицити стои с пръст в уста и поглежда наивно към нашата петгодишна приятелка Лила.
Но стига съм се любувал на афишите посред нощ. Студеният вятър върти своите невидими камшици и развява бели гриви от снежен прах. Потеглям пак, а някой сякаш шепне в мрака:
Нима съм, братко мой, в Норвегия,
в родината на Хамсун Кнут?
Каква е тази зла елегия
и този галилейски студ?
Благодариме за милувките
на тази зимна красота,
ала от пет страни обувките
пропускат снежната вода!
И този нещастник, който не е чудно да съм аз, разправя, че не било много хубаво зимно време без дърва, още повече да минаваш край Народното събрание. И тежко ти е, братко! Поглеждаш знаменития парламент, спомняш си за депутатите и…
И скръб притиска ми душицата!
Да бъдеш без дърва, уви!
А само в центра и десницата
цял склад от дървени глави!
Да, драги Босяко, в българската политическа и обществена гора има толкоз много дървета, а толкоз хора мръзнат! С такива печални мисли човек не може да продължи много разходката си и затова аз се връщам, минавам край дома на г-н Гешев, който вероятно сънува златни сънища, и продължавам назад… Студено! Студено! Сякаш Северният полюс се е свлякъл в сърцето на София, за да може президентът да троши ледове, без да пътува зад границата… В руската черква свети нощно бдение. Старите хиени се молят за „руския народ“. Ех, някой ден най-сетне Господ ще ги послуша и ще им даде царство — царство небесное, разбира се!…
По тротоара подскача мършав пес, души снега и скимти. От време на време той възпира пред някоя врата, изказва кучешкото си възмущение от порядките на тоя строй и припва пак.
Вятърът пищи злобно, раздипля бели ветрила над покривите, а снежинките се ронят все по-гъсти, все по-ситни и блестят на фосфорната електрическа светлина като сребърни луспици.
„Пиротска“ е глуха. А — там — нашите квартали тънат в мрак, къщиците се гушат прихлупени и жалки, а над тях се изправя грамадното масивно здание на затвора… И контрастът между тези кутийки и това многооко каменно чудовище е поразителен. Наистина, буржоазията ще остави хубави архитектурни паметници: лабиринтни казарми и колосални затвори.
Лека нощ на теб, Босяко, лека нощ и на нея!