Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Драги Българанчо,

Додох тук да променя хляба и да поопитам прославените вина.

Колко е голям и де е разположен градът — който обича, нека види в учебниците по география. Също народностите няма да изброявам, но ще кажа, че циганите са множко, следователно градът е достатъчно шумен. От гарата до града от двете страни на шосето в непрекъснат кордон седят пъстри групи от народа на джумбуша, пощят се, пеят и се борят.

Градът е цял лабиринт от криви улички, чиито имена знаят само пощенските раздавачи, които пък не си дават много зор да разнасят писмата всекиму поотделно, а ги изсипват по 3–4 в по-близките улици, а оттам гражданите имат грижата за раздаването им. Често ще те срещне някой приятел и ти каже: „А бе, мисля, има за тебе едно писмо у мене“, и го измъкне от джоба, заприличало вече на мазна банкнота, и четеш отгоре „Бързо“, а погледнеш датата — отпреди 15–20 дни. Колкото за номера, кметството е образцово. Макар че улиците нямат надписи, но номер всяка къща си има.

Улиците са постлани по хигиенични съображения с камъни от различни големини и височини, тъй че човек, като върви, подскача, прави всевъзможни движения да запази равновесие и, естествено, мускулите се развиват по-добре даже от всички гимнастики и Мюлерови системи.

Мястото за разходка по много съображения е постлано с меки килими от 6-7-сантиметров прах. Първо, да не се късат подметките, второ, да ходят по меко, а най-вече, понеже пудрата, този продукт от тъй голяма важност, се рядко намира, та чистият като брашно и ситен прах го заменява. Всички мъже, жени след връщането си от разходка са чудно бели.

Центърът на града е зает от затвора. Има превъзходна градска градина с безброй невидими пейки, но за това са виновни учениците и ученичките, понеже бяха я обърнали на рандевулница. Впрочем, те тази година (8 клас), изглежда, ще бъдат заедно, та радостта им няма край. Още сега учениците се упражняват и сънуват как заедно ще си учат уроците. Пазарджичани си имат също добър кмет. Гражданите, на които бе омръзнал оризът, сега са спасени от него. Въобще градът се радва на много ненужни продукти. Чистота образцова, при все че мирише на кисело тук там от натрупани динени кори, гнил зарзават и пр.

Пазарджишките жени не са дип клюкарки, но пак обичат да се сбират и да си съобщават „важни“ новини, напр.: „Я гледайте вчера оназ Ристовица изляла бе с един налъм и с един чехъл“ или „Крачи, крачи, га фуркетите изскочили и она не види“ и др. Най-светли звезди в пазарджишкия женски небосклон са Жана, Радка и кака Радка. Фини момичета. Първите са вече готови да се преселят по разни причини в София. Само „кака Радка“ ще остане, понеже има от проклетите даскали доста спънки — без нейно позволение турят й две слаби, та тя, за да не забравя, че трябва да се учи по два предмета, винаги отива с по един военен кавалер от двете си страни.

Видни слънца в литературния свят са: Миката, привърженик отчаян на Ницше, де върви, все това говори и чете до захласване, та често конете го целуват по суратя, а телеграфните стълбове се блъскат о него. Пазарджичани се надяват да стане някакъв свръхчовек или поне да замести К. Величкова, за паметник на когото се събират всяка година по десетки каравелчета. Друга важна личност е Дончо Мъглата. Неговата дейност се простира главно в измерване на улиците и зяпане по ученичките, поради което често прави бани в Марица с дрехите си. Във всеки случай пазарджишките ученички са твърде скромни момичета, не водят софийска любов, но обичат щъркелите.

Трето слънце е бай Йордан шивачът. Искал бих да приведа някоя негова реч, но те са тъй дълги и философски, че мнозина читатели би тръгнали за Пазарджик да черпят знания от него и цяла България би се събрала там. Основната мисъл в неговата теория за живота е: „Земята е произлязла от тиквена семка“. Хората също от растения. Всичко е атоми и молекули. Дарвин знаел езика на животните и растенията и пр.

Край