Христо Смирненски
Прощаване

— Мир вам, мир вам, простени бъдете! — тържествено се раздаваха из храма господен гласовете на тримата божи служители.

За сетен път се прекръстиха опростените миряни и на вълни се пръснаха из града.

— Я, отче Теодосие, не мислиш ли, че е време и ние да помолим Господа за нас?

— Право говориш, Василие. Предопределен е този ден за прощаване, а стари грехове имаме ние, служителите на Господа Бога…

Отец Йован го погледна, изрази с бялата си брада съгласие и се изправи пред Теодосий.

— Прощавай, брате мой, че лани ти откраднах с безчестни средства умрелия Пейчо и извърших аз твоите обязаности.

Отец Теодосий стисна устните си, но успя да не се разгневи.

— Нищо, брате мой. Прощавам ти това при условие, че ти ще забравиш мъмренето на архиерея, пред когото аз те наклеветих, и тарабата на двора ти, която една вечер изкъртих, без да ща…

Отец Йован помисли малко.

— Ето що, брате, тези две злини са по-големи от моята…

— Тъкмо на мярка са!

— Не, бая по-големи са, Йов щети прости, ако…

— Никакво „ако“! Това за това…

Отец Василий ги погледна и изтежко заговори:

— По-големи са твоите злини, Теодосие. Но сметката ще се уравни, като се притури по-ланшното раждане, за което братът Йован те изпревари…

— А, онова си е башка сметка, но аз бих искал да знам кой ми задигна торбата с поскори и симиди, която на задушница бях оставил под иконата на архангел Михаила.

— Духове небесни са слезли в тия гладни години.

— Било що било, братя во Христе, довечера е заговезни, нека да се простим като благочестиви християни.

— Простено да ти е, братко Василий, дай да ти целуна десницата.

— И тебе да ти е простено, отче Теодосие.

Тримата божи служители се разцелуваха братски, прегърнаха се веднаж, пак се прегърнаха, а клисарят назърна през светите двери, прекръсти се и доложи:

— Отче Василие, от погребението на баба Парашкевия дадоха още 200 лв… всичко 700. По обед ги донесе момчето.

Отец Василий пое 200-те лева и мигом ги положи в благочестивия си джоб.

— Значи, 700 лв. — ококори очи отец Йован, а тъничкият отец Теодосий погледна като лисица пред курник.

— Значи, 700 лв., отче Василие, а защо, душа нечестива, каза, че всичко 300 лв. дали?

Отец Василий премигна и погледна разпятието:

— Много се е напрашило светото разпятие. Трябва бабичката да го пообърсва…

— Разпятието си е разпятие, отче Василие, но лукавият пак е влезнал в душата ти.

— За какво е думата — престори се на учуден отец Василий.

— Не гледай като възкръсналия Лазар, Василие, а кажи защо ни отяде от баба Парашкевия…

— Трябва да ни дадеш остатъка — намеси се и отец Теодосий. — Кесаревото — кесарю, божието — богу.

— Дай поне 200 лв.

— Нищичко не мога, братчета, да давам… — смънка отец Василий, положи си калимявката и тръгна.

Но отец Йован се изпречи пред светите двери, а Теодосий го хвана за расото.

— Чакай, сине на лукавия, дай поне тия 200 лв.

Но отец Василий вместо отговор замахна и го ръкоположи по гърба. Но и Теодосий не остана длъжен, той го подритна по християнски, така че отец Василий едва не събори един от свещниците.

Отец Йован, който беше по-миролюбив, се задоволи само да отскубне нещичко от русата брада на Василия.

А Василий се разгневи като на страшния съд и ръкополагането зачести. Херувимите трагично гледаха от купола, свети Спиридон се усмихваше от ъгъла, а бедният клисар всуе вопияваше отчаяно:

— Мир вам, братя, мир вам!