Христо Смирненски
На сватба

На Анчето

В Коньовица срещу кръчмарница на едро и дребно „Джамбазка среща“ има сватба. Феерия от жълти, яркочервени и шарени шалвари.

„Тирлиу, тирлиу!“ — плачевно напява кларнетът.

Тъпънът тежко бумти: „Бух, бум-бум, бух“ — сякаш това са удари върху блокарски гръб в Долни Дъбник.

Айше в нови ясножълти шалвари, модерни шпиц чепици, с изписани лястовичокрилни вежди, със „сребърни“ и „златни“ колелца на челото кокетно подскача върху девет години невдигнатите боклуци. До нея циганският хайлайф с червени жилетки, файтонджийски фуражки, под които се подават завити перчеми, рипат с лъснати ботуши или експресионистични обуща — половин зелено кадифе, половин жълта кожа.

Червената ти връзка,

червената ти връзка,

мило либе,

сърцето ми пръска!

Две полуголи циганчета, прилични на шоколад, който никой за нищо в света не би хапнал, дерат пискуните си. На гърба на стария Исмаил седи 13-та му рожба, има-няма две години, но пийнало е повече от 3 чашки мастика и клати сантиментално сплесканата си главичка. До него ханъм Исмаиловица присъствува с невидимия 14-и наследник. Ех, как се иска на буля Исмаиловица да му изкара едно „Коконещи“, едно „Матилда, Матилда!“. Но…

— Чорбаджи, аде се хвани на орото!

— Не мога, невесто, имам сърцебиене!

— Сърцебиене имаш, демек, любов, а?

— Какво да правиш, невесто, младост!

— Младус, младус, чорбаджи, ох, пуста младус!

Черибаши гелмеди,

олмас, олмас!

Черибаши гелмеди,

олмас, олмас!

Двете красавици с шалварите на сини кръгове като паунови петна плясват ръце и извиват кючек. Страстно се извиват недотам стройните им снаги, прах повдигат пъргавите им крака, прах на сиви кълба, и в жълтата мъгла някой трогателно се провиква: „Ааах!“.

— Аде, Шериф Баждрагос, ичеджен му бир мастикос?

Шериф Баждрагос, славен цигански старейшина, дига шишето с намерение да пие толкова, колкото време иска да властвува господин Стамболийски. После сваля шишето, изтрива с ръкав мократа си уста и пъха шишето в устата на малката си дъщеря, прилична на пушено месо. Малката смуглянка смуче бялата мастика и малко се мръщи.

— Сиганско мляко, господине! — пояснява ми Шериф Баждрагос.

А музиката внезапно млъква, сякаш прахът задавя звуковете й, после контрабасът запухтява, кларнетът заскърцва лирически и високо се понася строго коригираната Калманова мелодия:

Също като лястовица

свиеш ти гнездо…