Христо Смирненски
Пияният участък (Диалози)

— Ст! Тихо! Ти си държава и аз имам пълно право да те арестувам… Ст!

— Чакай бе, джанъм, нито полицейският час е минал, нито скандал е станал… На какво основание?

— Съгласно това, че ти си държава, тъй да се каже… ти, той, вие… ми плащате, значи, сте държава, аз мога да ви арестувам, понеже ми е заповядано да се грижа за държавата.

— Слушай, приятелю, ти си пийнал, хайде върви си в участъка да си отспиш.

— Кой, аз ли съм пиян! Мир-но! Не е вярно! Разбираш!… Откъде? Видя ли да съм пил?

— Сегашният ти каяфет е достатъчен. Не можеш да се държиш на краката си. Уж си стражар.

— Аз ли бе? Аз мога на един крак! Гледай тука! Хоооп! Видиш ли, на един крак мога. Хайде сега в участъка!

— Хубаво, хубаво! Дай, боже, все на един крак да ходиш, но това не ти дава право да ме арестуваш.

— Нямам право ли? Ехее. Видиш ли приклада? Хей, полиция!… Полиция! Иска един цивилен да ме арестува.

— Как ще те арестувам, холан! Нали ти си стражар.

— Тогава марш с мене или ще стрелям…

— Слушай, ти, като си стражар, можеш да си опичаш малко ума. Пияница! На какво си дередже!

— Хайде в участъка! Одом марш!

— Добре!

* * *

В участъка. Краят на месеца. Стражарите получили заплата, затова били пияни. Разговарят един дебел евреин и кефлия старшия.

— Ама мене защо ме арестувате, господин старши?

— Откъде ти е тая шапка?

— Как откъде? Моя е! Купил съм я.

— Купил си я. Откъде? Сега е 12 часът и всички магазини са затворени.

— Какво, като са затворени. Аз съм я купил преди 2 месеца.

— Как може? Лъжеш! Преди два месеца нямаше още.

— Какво нямаше?

— Любеници и пъпеши…

— Ама нали за шапката питахте, г-н старши.

— Никаква шашка! Да не противоречиш, защото ще влезнеш в зимника. Ти колко кила си?

— Аз ли? Защо?

— Как защо? Дознание правя. Казвай…

— Е, че… на Гергевден бях 94…

— Малко си! Нищо не можеш. Откарайте го в зимника.

— Ами сега трябва да имам вече стотина.

— А, тъй ли?… Виж какво тогава. Аз ще легна на скамейката, а ти ще ме изгазиш…

— Как да ви газя, г-н старши? Защо се подигравате с мене? Аз ще се оплача.

— Защо да се оплакваш? Ще ме изгазиш и ще те освободя.

— Ама защо да ви газя, моля ви се, г-н старши…

— Настинал съм… Боли ме гърбът… Хайде сега стъпвай отгоре ми… ти си най-дебелият…

— Добре. Да стъпим. Ама нема да се сърдите после.

— Нема!… О-о-ох! Ън така! Гази, гази, гази! Левата плешка. Ън така! Оох… Аде малко и по кръста.

— Тука ли?

— По-доле, по-доле… Ъ-ъ-ъ! Ън така… Аде мерси. Свободен си!

* * *

Стражар води някакъв поп с торбичка и чадър.

— Господин старши, ето го!

— Защо ви арестуваха?

— Не зная! Трябва да е пиян!

— Стига! Никакви пияни! Вие обиждате властта. А пък уж сте духовен пастир, тъй да се каже. Може утре да станете владика.

— Слушайте, моля ви се, аз сега пристигам с влака и не зная защо ме арестувате…

— Защо ли? Вържи попа, да ти е мирно селото.

— Но как така, г-н пристав?

— Ст! Не ме обиждайте, аз съм старшия.

— Извинете, но това е един произвол, едно беззаконие.

— Ст! Полицията не може да върши беззакония.

— Е да, но няма никакви причини за моето арестуване…

— Как така? Без важни причини кой може да ви арестува… Стояне, защо е арестуван дядо поп?

— Пресече ми пътя, г-н старши.

— Аа, видите ли оти, аз нали ви казах, че има важни причини. Аде сега идете в зимника, та друг път да не пресичате пътя на властта.