Христо Смирненски
Как не станах богат

Ставах в 3 часа през нощта и работех непрестанно. След 7 месеца аз измислих едно германско изобретение за български нужди.

— Динамомотор за побой.

На един искрен приятел — инженер — открих плановете си. Цели 3 дни той разучава сложните ми чертежи и на четвъртия ден плесна ръце:

— Великолепно! Ти чисто на просто си един втори Едисон.

— Значи тъй, харесва ви се изобретението?

— Гениално. Аз не предполагах, че тъй добре познавате законите на динамиката. Приемате ли да работим заедно? Аз ще вложа капитала. Изобретението трябва да се патентова и доходите… ах, доходите ще бъдат грамадни.

* * *

С чертежите в ръка аз се явих пред един виден софийски демократ.

— Вие скоро идвате на власт. Смея да ви предложа услугите си за техническата подготовка на демократическите идеи.

— Именно?

— Ех, именно… именно един прост динамомотор с два автомата, една пръскалка и грамофон.

— За какво ще послужи той?

— За биене… побой. С това се прави значително облекчение на администрацията. Функционира с твърде малко електрическа енергия, но развива максимум мощ.

— Значи, електрическа инквизиция. Можете ли да ми покажете чертежите си?

— Разбира се. Заповядайте.

Разгънах на зелената маса своите планове и поясних:

— Изобретението ми е една въпиюща нужда за изборите. Вие знаете колко стражарска енергия се изразходва в такива съдбоносни дни. Моят динамомотор спестява тая енергия. Погледнете: на чертаната тук платформа се слага арестуваният по корем. С това витло платформата се изкачва на нужната висота — в зависимост от дебелината на арестувания. С тази ръчка се пуска в движение туй назъбено колело, което дава тласък на тази система лостове. Вие виждате големия кръг. От центъра му излизат радиално шест стоманени пръчки с по една каучукова топка, напоена със сгъстен въздух. На всеки 10 секунди топките нанасят по един удар. Виждате, че радиусите са различни. Това се прави, за да може ударите да следват от петите до темето. Пръскалката съдържа обикновена студена вода, наситена с обикновен натриев хлорид. Всеки 15 минути пръскалката действува. Тя служи за докарване в съзнание бития.

— А този автомат?

— Това е една говоряща кукла. На всеки пет минути тя пита: „Е, признавате ли се? Отказваш ли се?“.

— А другият автомат?

— Той произнася на всеки 7 минути: „Демократическата партия се бори за свободата, прогреса и културата. Нейните идеи са най-хуманни. Ура, да живее демокрацията“.

— Но какво върши тогава грамофонът?

— Според нуждите. През време на биенето той може да пее „Шуми Марица“ или някой партиен марш.

— Наистина, изобретението ви е интересно. С колко конски сили е моторът?

— 6 приставски сили… сиреч около 24 конски.

— Достатъчно. По принцип аз съм съгласен да ви откупим изобретението, обаче една комисия трябва да се произнесе както за субсидията, тъй и за количеството динамомотори, които ще ни бъдат нужни.

— Никаква комисия! — възмутих се аз. — Или довечера ще ми бъдат броени 400 000 лева за чертежите ми, или аз ще ги продам на дружбашите. Тогава мислете му: вие никога няма да дойдете на власт. Имат ли дружбашите това изобретение — никакъв блок не помага.

— Имам всичкото желание да го откупим, но сам не мога да решавам.

— По дяволите тогава!

Демократът ме гони чак до Градската градина, но аз се чувствувах достатъчно горд и отказах всякакви преговори.

* * *

Дружбашите ме посрещнаха с особен интерес.

— Значи, слага се врагът на народовластието и топките сами го бият. Ами стражарите какво ще правят?

— Няма нужда от стражари. Моторът ще изпълнява всички функции на стражарите.

— Но няма ли да се яви, тъй да се рече… стражарска безработица?

— Ни най-малко. Стражарите ще употребяват своята енергия, за да ловят нови врагове на оранжевите идеи.

— А вярвате ли, че всеки, който се сложи под ударите на този динамомотор, ще стане непременно земледелец?

— Каквото обичате. Можете да го направите от каквато партия искате.

— Туйто, значи, не струва!

— Как тъй, моля ви се?! — помъчих се да ги убедя. — Вие няма да позволите други да използуват динамомотора.

Напразни усилия. Предлагах им да го патентоват, да не разгласяват съществуването му… Уплашени, че динамомоторът ще послужи за събарянето на Земледелския съюз, ако изпадне в чужди ръце, те конфискуваха чертежите ми и резолираха заявлението ми:

„Тъй като този динамомотор ще докара небивала досега стражарска безработица, тъй като той може да послужи на враговете ни и тъй като въобще земледелският съюз има достатъчно средства и начини за побоища, плановете и чертежите се конфискуват, а изобретателят се освобождава под клетва, че няма никъде да разправя за изобретението“.

Когато се оплаках на прокурора, че ми е задигнато изобретението, той ме посъветва:

— Не повдигай въпрос. Аз не смея да се застъпя. Виж, че и мене, и тебе поставили под ударите на собственото ти изобретение.

Пред тази перспектива аз въздъхнах:

— Ах, защо не го продадох на демократите!