Христо Смирненски
Специалист (Истинска случка)

По ул. „Мария Луиза“ върви инженер Х. У. Внезапно пред него се изправя един непознат господин, усмихнат тържествено и важно:

— Как сте, г-н инженере?

— А бе добре съм, ама…

— Не можеш да ме познаеш ли?

— Именно вашата физиономия ми е позната, обаче…

— А бе аз съм Ристю… бай Ристю, както ме викахте.

Инженерът е в недоумение, но почва да се преструва, че си е спомнил.

— Аха, така, така! Значи, ти си бил! Гледай! Пък аз едвам те познах… я, как си? Що има ново, вехто?

— А бе всичко си е добре.

— Радвам се, радвам се! — мърмори инженерът, който все още не може да си спомни.

— Ами знаеш ли какво: аз отдавна те търсим, ама сѐ не ми се е падало случай. Имам една молба до тебе и вярвам, че като на стар приятел няма да ми откажеш.

— Моля! Моля! С най-голямо удоволствие.

— А бе работата е много лека. Искам да ми дадеш някои общи инженерски познания…

— Общи инженерски познания?!

— Тъй де… някои упътвания… Сведения, да ги речем… Аз съм натоварен с една инженерна работа по водните синдикати… нещо като контрола над инженерите.

— Щом сте нещо като контрола над инженерите… то кой знае дали ще могат да ви бъдат достатъчни моите познания.

— Ще бъдат! Ще бъдат! Аз имам малко практика от гр. К. — нали знаеш, там бяхме комшии?

Инженерът, който е бил на служба в К., почва да се досеща.

— Значи, вие още от К. имате практика?

— То колко практика имам… ами се пак може да се рече, че съм специалист.

— Ами вие имахте друга специалност. Нали под прозорците на инженерството печехте… тъй да се рече… кебапчета?

— Занимавах се и с тая специалност. Та нали благодарение на туй почнах да отбирам инженерските работи! Но сега, както виждаш, имам по-добра професия. Какво да правиш — назначиха ме. Трябват специалисти хора.