Христо Смирненски
Според писанието

И съблазни се отец Ананий, та подръпна агнето за опашката. А наоколо бе тихо и в утринната дрезгавина се не виждаше жива душа.

— Ме-е — простена плачевно агнето.

— Вземи ме! — прошепна сякаш то в ушите на отец Ананий. И отец Ананий, като праведен човек, помисли, че туй е глас божи, и се огледа внимателно, след което героически прихвана агнето и го мушна под расото. А понеже нейде бе казано: „Не оставяй днешната работа за утре“, то благочестивият духовник се вмъкна в зимника си и поръча на попадията да донесе ножа. И агнецът бе погубен точно според писанието. Но дърва не бяха останали и отец Ананий погледна пак комшийския двор и мислено пропсали:

„Поможи ми, днешна света Петка, да сварим гозбицата редка“.

И св. Петка чу молбата му, та насочи погледа му на комшийското корито.

„Да запалим една свещ на бога“ — помисли си Ананий и отмъкна коритото, та накладе огън с него. И постави агнето да се вари, а сам тръгна за черква, за да отслужи божествената литургия и изповядва грешниците. А когато бе в средата на литургията, дойде попадията и възвести:

— Ананий, Ананий, огън не остана!

Отец Ананий вместо отговор прочете гласно десетте божи заповеди, като особено наблегна на „не кради“. А попадията бе умна и праведна жена, та разбра, че дух свети говореше чрез устата на съпруга, и тя отиде и отмъкна от комшийката рудана и го пренесе богу жертва. Но когато тя повторно отиде да възвести: „Ананий, Ананий, агнето скоро ще стане“, комшията потърси коритото, агнето и рудана и прескочи плета на попа, понеже отдавна бе добър верующ и не можеше да не вярва, че дядо поп, като пастир на Христовото стадо, закриля и комшийските агнета. И отвърза мулето на дяда попа, та го скри в яхъра си! И за трети път отиде попадията в черквата и възвести:

— Ананий, Ананий, стана тя, каквато стана!

Отец Ананий не разбра и възрадва се душата му:

— Щом е станало, остава и аз да свърша и да си хапнем во името господне!

— Ананий, Ананий, комшията мулето открадна ни!

А отец Ананий и втори път не разбра и пропсали:

— Така е казано в писанието!

И наистина, в писанието бе казано: „Око за око, зъб за зъб!“.