Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Името му, напомнящо знаменития Иван Евстатий Гешев, предполагаше завидно състояние, но джобът на несретния архивар крещеше вероломно: „Нищо подобно!“. Иначе бай Евстатий беше солиден човек, с четвърт век държавна служба, с малка заострена брадичка, фелдфебелски мустачки на кравайчета и със сериозен, но малко изплашен поглед. Облечен в поизтъркан черен костюм, недавна отпразнувал 15-годишен юбилей, с гумена яка, едва ли не от края на 19-и век, с дебел зъбчест бастун и сивото си бомбе, бай Евстатий беше един образцов архивар. Заровен цял ден в папките, той бе добил и вида на някаква изпокъсана, смачкана папка, в която обикновено се слагат преписки със зловещия надпис „към дело“. Капризната съдба не беше особено благосклонна към добродушния архивар. Всичките му мечти и блянове за по-сносен живот, за по-висок чин тя бе резолирала „към дело“. Щастието нямаше ваканция за бай Евстатия, но той много не протестираше, а се задоволяваше да въздиша издълбоко за „старото добро време“. От доброто старо време той притежаваше два трогателни символична спомена: кафяво бомбе, което символизираше сивото в живота, и бялата някога жилетка, върху която бяха отбелязани всичките политически криволичения на бай Евстатия, криволичения, много по-сложни от извивките и завръкулките на знаменателния му подпис. По-ясно казано: някога жилетката през безпартийните младини беше бяла, купена за 4 лв. от един колега. Сега върху нея имаше сини и морави мастилени петна, останали от демократическо и народняшко време, когато бай Евстатий парадираше със своето доста почтено име. От Радославово време, когато бай Евстатий скромно мечтаеше изтегнат на зелената трева край Семинарията, бяха набелязани две-три зелени бразди. Бай Евстатий наистина беше скромен човек. Той мечтаеше не за министерски пост, не за интендантство, а за скромния пост околийски началник в Моравско. Но въпреки че знаеше песента „Да живее дядо Радославов“ на два гласа, бай Евстатий, неизвестно защо, не можа да се удостои с тази си радост. Вярна на господаря си и на държавата, жилетката неразделно служеше ведно с бая Евстатия без някакви особени прояви на старост, като не смятаме копчетата, които сменявани едно по едно, можеха вече да бъдат смятани за манифактурна пъстра мостра. Когато обаче коалиционният кабинет пое властта и бай Евстатий веднага си постави ясночервена връзка, жилетката претърпя небивала трагедия. През един дъжделив ден алената връзка прошари с дълги ивици съкровището на бай Евстатия. Напразно той я изпра два пъти, напразно я мажеше с тебешир. Алените ивици ярко си стояха, макар че вече широките социалисти отдавна бяха си отишли. Но все пак бай Евстатий не се раздели с нея. Нещо повече: в последни дни върху нея се отрази и последната политическа ориентировка: две маслени петна от яхния сочеха, че бай Евстатий се е пристрастил към оранжевата идея. Този път може би бай Евстатий щеше да прогресира твърде много, но преди да подаде декларация до господин Длъгнеков, свети Петър го прие за член в безбройната си партия.

* * *

Работата беше много проста.

Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите. Прехвърлилата му възраст изключваше предположението, че болките са от сърдечен характер. А имаше и нещо по-страшно: жилетката ставаше всеки ден все по-широка и по-широка. Един ден бай Евстатий с ужас констатира следното: въпреки че жилетката беше на тялото му, въпреки че беше от горе до доле закопчана, кафявото бомбе спокойно можа да се пъхне под нея. След една седмица ведно с бомбето можеше да влиза и папката с изходящите преписки. Този път бай Евстатий се посъветва с майка си и реши да се прегледа при лекар.

— Ехе, тая работа далече отишла! — поклати глава докторът. — Храчите ли кръв?

Пред очите на бай Евстатия притъмня, мярнаха се разноцветни кръгчета и той в ужас се вторачи в лицето на лекаря!

— Значи, такова… а? Туберкулоза?

— Туберкулоза… Да, да! До второто ребро вече. Но положението не е безнадеждно. Аз съм спасявал хора, осъдени от всички лекари на смърт.

Докторът се впусна в широка самореклама. Но бай Евстатий сякаш нищо не чуваше. Той гледаше със стъклен поглед и модерните шпиц обуща на лекаря, и малкото му коремче, и четинестата му брадичка, с която нисичкият пълен доктор поразително наподобяваше някакъв огромен морков.

— Какво се уплашихте? Ехе! Силна храна, чист въздух, спокойствие, спазване моите съвети и след една година вие можете да излезете на французка борба с някой атлет.

Докторът престорено се засмя, удари два-три пъти по изопнатите ребра на архиваря, подсвирквайки някаква оперетна мелодийка, седна и почна да пише рецепта.

— Ще заминете в Чамкория или Лъджене. Там: 2 кила прясно мляко с какао, всеки ден 5=6 рохки яйца, печено агнешко, пилешка супа, краве масло, мед, зрели овощия и пълно спокойствие.

Но бай Евстатий реши да постъпи в санаториум. Осем месеца как тръгваше за Искрец, и все си стоеше в София.

— Вий кога ще тръгнете, бай Евстатий? — питаше машинописката.

— Вчера изпратих бедно свидетелство. До края на месеца вероятно ще бъда в санаториума.

Но месецът идваше, отминаваше, а бай Евстатий не получаваше разрешение за тръгване. От санаториума всеки ден искаха различни удостоверения, свидетелства, предписания. Веднъж даже с един увеселителен влак бай Евстатий слезе в Своге. Въпреки че пътуваше с увеселителен влак, върна се печален.

— Е, как, бай Евстатий? — попита машинописката.

— Няма свободно легло. Обаче до края на месеца непременно ще бъда в Искрец.

Към края на юни на чиновниците биде разрешено да присъствуват на погребението на бай Евстатий. Бай Евстатий бе починал точно към края на месеца. Двама-трима колеги, майка му и три-четири бабички изпратиха бай Евстатия до III разред на софийските гробища. Вечно несретен, бай Евстатий биде погребан точно до един стар свой познайник — Хараламби, — същия, на когото имаше да дава 48 лева и който винаги го биеше на табла. На гроба му държа реч началникът на отделението. Той изтъкна вярната служба и безукорнзнената честност на покойника и съобщи, че наскоро щял да бъде повишен. Говори и за доброто сърце на бай Евстатия, тъй добре говори, че всички бабички хълцаха до вкъщи.

Когато баба Парашкевия, майката на бай Евстатия, отслужи девет дена на покойника и към обед се върна с червени очи дома и дълго хълца в празната стая, на вратата се почука.

— Поща!

Голям ясносин плик. С треперящи ръце баба Парашкевия отвори и зачете на срички.

Искрецки държавен санаториум. До господин Евстатий Архиваров. Съобщава ви се, че в санаториума се освободи предназначеното за вас легло. Снабдете се с два чифта долни дрехи, четири кърпички и един джобен плювалник и заминете веднага…

От Дирекцията на санаториума.

Край