К. Дж. Чери
Избор на верния език

Когато сновете между научна фантастика и фентъзи, трябва да приспособите в съответствие с жанра езика си. Един от любимите ми примери за лошо писане е, когато във фентъзи произведение на историческа тематика се използват думи от XX век. Дразня се, когато чета подобна книга, в която героите използват научни термини или просто си служат в разговор с думи, които днес имат съвсем различно значение. Няма да се оплаквам от такива автори, които пишат съвременно фентъзи със съвременен жаргон, но те ме ядосват, когато попадна на анахронизми. В тях прозира невежеството им.

Освен това е необходимо да се промени и отношението към околната среда. Според мен в научната фантастика обикновено се приема, че когато срещнете някое по-странно явление, от вас се очаква да го разберете. Докато във фентъзито може да му се чудите, може да ви е страх от него, може дори да опитате да му повлияете или да се преборите с него, но съществува възможност явлението да остане напълно неразбираемо за всички. Също така смятам, че неразделна част от фентъзито е етическият елемент. Етиката би могла да е в основата и на научнофантастично произведение, но там нещата често се усложняват от необходимите компромиси, с които на човек му се налага да се съобразява в един реален свят. И във фентъзито има твърде заплетени ситуации около етическия избор, който даден герой трябва да направи, но чрез магия имате възможност да ги промените така, че вариантите да са по-ясно очертани. В доброто фентъзи правилата на морала са много строги и изборът никак не е лек — капанът бавно се затваря и започваме да разбираме в какви големи трудности е затънал героят ни.

Тъй като в много фентъзи произведения основният въпрос е за морала, доста често героите им са млади, още неоформени като личности или в процес на определяне на етическите им норми, през който да правят определени житейски избори. Героите в научната фантастика също водят етически битки, но в повечето случаи те са по-възрастни и етиката им вече е формирана в общество, което е значително по-близко до разбиранията ни.

За съжаление съществува порочна практика сред много издатели да публикуват книги, на чиито корици са изобразени определени символи, за които се знае, че със сигурност ще привлекат вниманието на определени групи хора и те ще си ги купят. Бих могла да напиша особено сериозен политически трилър и после да поставя еднорог на корицата, но читателите, които автоматично купуват всичко с еднорог на корицата, ужасно ще се шокират, когато навлязат в произведението. Навярно трябва да се откажем от картини на кориците и най-вече да избягваме символи.

Тревожат ме определени неща, които забелязвам в писателския и издателския бранш. Компютрите позволяват да се събира практическа информация толкова бързо, че хора с икономическо образование, които са били обучени да се оправят в по-малко динамична ситуация, сега се опитват да реагират на всеки новополучен бит данни. А голяма част от информацията изглежда относително безсмислена в краткосрочен план. Човек трябва да има поглед върху по-голям период от време. Необходимо е известно време, докато едно сериозно произведение привлече вниманието на сериозните читатели, които са доста по-колебливи в решението си да отидат в книжарница и да дадат пари за книги.

Виждам надежда магазините, специализирани за фантастика, както и изобщо в по-големите, които започват да пазят книгите по-дълго по рафтовете. Освен това се забелязва и определена издателска тенденция, която също би помогнала за това, а именно да се публикуват по-обемисти отделни, самостоятелни произведения. По този начин няма непрестанно да се мъчите да съберете частите на трилогия или по-дълга серия. А аз наистина обичам да пиша самостоятелни книги. Създаването на трилогии или разделянето на произведения ни бе наложено от пазара, докато сега издателите с успех публикуват романи от по 600 или 800 страници и това ни позволява да се отървем от подобно изискване. Да се напише произведение в три части отнема много повече усилия, защото човек трябва да съобразява как да започне втората и третата книга, така че всеки да разбере какво се е случило в предишната. От гледна точка на работата е истинско мъчение. Предпочитам просто да продължа сюжета, както на мен ми харесва.

Склонна съм да пиша дълги романи, най-малкото понеже така функционира мозъкът ми. Имам редица произведения, в които създавам цели нови светове, а да се стори това, като едновременно се обърне повече внимание и на героите, изисква повече пространство. Не обичам дебелите книги само заради обема им. Знам случаи от бранша на историите на ужаса, когато са карали авторите да добавят още страници, единствено защото издателите били свикнали да работят с книги с определен размер. Всеки път, когато получите нареждане или да съкратите, или да разширите произведение, без оглед на това дали е добре за сюжета, изкуството страда.

Един от неотдавнашните ми романи — „Адски огън“, завършва началния период от серията за Съюза и Сдружението. Още не съм решила дали да продължа да се ровя назад в историята или да разкажа нещо ново за търгарите^[1]. Бих искала да напиша произведение, което да е хронологически след „Цитиана“, но за целта ми е необходимо повече време за работа над него, без да съм притеснена с конкретен срок на завършване. В периферията на съзнанието ми се въртят редица сюжети. Мисля си също, че бих могла да изляза вън от рамките на цикъла и да създам съвсем нова вселена. Тъй или иначе съм свършила достатъчно подготвителна работа в тази насока^[2].

Работя и над сюжет от типа „пръв контакт“^[3]. Хората са кацнали на чужда населена планета, но са загубили войната. Живеят там от 300 години, като предават техническите си познания на местните, но го правят по начин, който се определя от желанието да избегнат предизвикателства към жителите на планетата и собственото си унищожаване. От друга страна обаче, имат нужда от неща, които не могат да получат, ако планетата не е достигнала определено техническо развитие. Интересно е да се създава фонът, но в центъра на вниманието е контактът — от човешка гледна точка — между две цивилизации, които се оказват силно несъвместими в културно отношение. Макар да нямат предпоставки да се спогаждат добре, двете раси са поставени в ситуация, в която са взаимно зависими. Тъй като хората предават технологиите си с определен от самите тях темп, имам възможност да разгледам какъв друг избор е могла да направи в миналото си Земята. Например в случая с железниците и шосетата. Какво от гледна точка на културата е въздействието на масовия транспорт, основан на железопътна мрежа, в сравнение с по-независимото предприемачество, което е възможно при система от свободни пътища с множество независими оператори?

Мога да разработвам такива идеи, докато поддържам не особено претенциозен сюжет от гледна точка на действието. Това е приятно занимание, защото с него заставам малко встрани от вселената на Съюза и Сдружението. Планът на повествованието е толкова далеч от местата, където се развива всичко друго в нея, че може да се разглежда като напълно самостоятелно произведение.