Георги Коновски
Добрият човек

Той беше добър човек. С никого не се караше, не се биеше, не търсеше разпри. Не участваше в спорове, обсъждания, дискусии. Не налагаше своето мнение — даже, напротив, отхвърляше всичко, което би могъл да каже, преди да го помисли дори…

Всички го харесваха. Приемаше всякакви твърдения, подкрепяше всякакви теории, присъединяваше се към всякакви мнения. Дори да бяха коренно противоположни на подкрепените минути преди това…

Не искаше, а и не можеше, да противоречи. Знаеше добре, че всеки има право на свои виждания, на свои идеи, на свои манталитет и мислене. И, за да не влиза в конфликт с околните, сам спираше плахите опити на бегли мисли, понякога появяващи се в съзнанието му…

А после започна войната между различните идеи. Него това не засягаше — не беше привърженик на нито една от тях, но пък беше съгласен с всички тях…

И го хванаха. Обвиниха го, че е един от другомислещите. Не възрази — та как да влезе в спор? Защо да се сблъсква с хора, които имат право на свое мнение? Пък може и да са прави — той ли ще определя кой крив, кой прав…

Разстреляха го. Заедно с други — различни. Такива, които бяха имали нахалството да мислят сами, да оформят свои виждания, да защитават собствени мнения. Което малко го подразни, но се успокои с мисълта, че и едните, и другите имат право. И не бива да оспорва — при това едновременно — различните виждания и реализацията им посредством по-точните пушки…

А после добрите хора не намаляха. Дори се увеличиха. Та колко по-хубаво и удобно е да си съгласен с нещо, отколкото да мислиш, анализираш, формулираш, аргументираш, излагаш със собствени доводи някакви идеи…

Разбирателството и съгласието водят към успеха. Общият успех. И не е важно кой е начело — важното е да си добре и да не се делиш от общността. Пък колкото по-навътре си в нея — по-защитен и по на топло си. Собствено мнение означава спор. Спор — война. Война…

Да живеят мирните и кротки добри хора. Опората на непроменимия свят…