Георги Коновски
Няма проблеми

И накрая светът се успокои. Заживя щастливо. Без проблеми между хората. Без войни, без конфликти, без сблъсъци. Изчезна омразата, изчезнаха ревността и съперничеството, изчезна постоянният стремеж да се надделее, да се победи, да се наложи егото над останалите. Изчезна желанието да се демонстрира първенството…

Нямаше смисъл от мераците за превъзходство. От появата си на белия свят хората получаваха еднакви грижи, еднакви знания, еднакви развиващи препарати. Физически нямаше различни — всички бяха подложени на еднакъв режим и всички бяха станали еднакви…

Поради което нямаше междуличностни конфликти — за място под слънцето, за някакъв пост, за някоя жена…

И защо? Та всички мъже бяха еднакви, всички жени също. Как да се влюби някой в някоя, когато не може да я разпознае не между сто жени, а дори да я различи от майка й или жена от друг континент. Никакви раси, никакви етноси, никакви различия в коси, очи, ръст, тегло, интелект, интереси, възможности…

Просто Големият компютър изпращаше съобщение до МБ–235 767, че трябва да заживее в общежитие НА334СХ и тя отиваше там. Дежурният й посочваше леглото в общата палата и…

Ах, деца… За която цел имаше лаборатории. И специалисти в тях. Доведените до кондиция бебета се раздаваха по списък. Комуто каквото посочи компютърът. Нали са еднакви — защо да се чуди човек какво дете ще има?

И настъпи мир. И настъпи успокоение. И настъпи покой… Ред, ред, ред…

Естествено — пълна хармония и щастие. Защо са нужни вълнения и страсти, любов и неспокойни духове…

Поети? Писатели? Художници? Музиканти?

Защо са? Каквото трябва — ще каже Големият компютър. Всичко друго е извън реда. И значи — вредно…

Какво щастие за всички на планетата… За хората, животните, птиците, растенията… Еднаквост и ред…

Усъвършенстването на точките — за да станат фигури. Харесваните от Големия компютър фигури…