Георги Коновски
И хора са необходими

… Но в края на заседанието думата поиска младият Хокинс. Президентът на фирмата добре го познаваше — нали сам го беше избрал за важната позиция, следеше работата му, одобряваше дръзките, понякога дори парадоксални управленски решения на младока, виждан от някои директори като бъдещ президент на групата.

Този път Хокинс беше изненадващо критичен.

— Сър — започна той, изправил гордо глава, — има някои неясни за мен неща във вашето решение. Искате всички позиции от нисшите трудови в младшия контролен персонал да бъдат заети от роботи. Да, зная — имаме прекрасна техника. И роботите на дъщерната фирма са чудесни — точно това, което ни е нужно. Досега нямаме никакви проблеми с тях — високопроизводителни са, прецизно точни, безотказни. Премахнахме проблемите, които ни създаваха човешките ресурси. Няма изисквания за по-добри условия за труд, за по-високи заплати, конюнктурата и икономическата среда не влияе върху психологията им. Даже няма никаква психология — роботът е стриктен в рамките на поставената задача, не се влияе от никакви промени в политиката, икономиката, климата…

— Обаче? — попита спокойно президентът на фирмата. — Винаги има едно „обаче“, нали, мистър Хокинс?

— Да, сър… Обаче… Интересите на фирмата са изключително важни, но нали… Нали ние работим за обществото? За развитието на човечеството? За модерната цивилизация? А как без хора?

Всички се завъртяха към президента. Той кимна и с жест прикани младия Хокинс да седне. После вдигна глава.

— Мистър Хокинс е прав, господа. И същевременно не е прав. Не работим за хората. Но работим с поглед напред. Сами разбирате — заменяме трудещите се на ниски позиции с роботи. Което е просто стимул — за по-висока квалификация, към усъвършенстване. Така уволнените ще разберат — нужна е преподготовка. А младите, бъдещите наши кадри, ще получат урок. Вече ще знаят — летвата се вдига. Неквалифицирана, трудна, мръсна работа може да се изпълнява от роботи. А който иска да живее добре… Налага се да се променя. Да се развива…

Събраните около масата заръкопляскаха…

— Благодаря, мистър Хокинс! — каза президентът. — Повдигнахте важен проблем. И ще ви възложа дейностите около него — в подготвителните центрове, в курсовете за преподготовка на кадри, в отдела за връзки с обществеността… Навсякъде, мистър Хокинс, наблягайте — промените в структурата на кадрите ще продължават отдолу нагоре. И позициите ще бъдат заемани от роботи в посока отдолу нагоре. Разбира се — до там, докъдето стигат ресурсните възможности на компютризираните изпълнители. Ръководството в близко и далечно бъдеще си остава за нас, за хората. За тези, които са върха на цивилизацията… А сега, господа, ще ви помоля да продължите съвещанието под патронажа на мистър Смит. Аз трябва да взема участие във важна среща…

Президентът излезе през отворената от помощника му врата. Премина през стаята за отдих, отвори вратата, скрита зад хитроумен панел и спря рязко в малката лаборатория. После легна върху специалната метална поставка и каза на очакващия го десеторък робот:

— Джо, имам усещането, че блок 5 нещо забавя импулсните реакции. Ако трябва — подмени го, но бързичко. Трябва да съм на среща със специални хора след малко…

Подсети се за завършилото съвещание и се усмихна:

— Подмяна на хората с роботи отдолу нагоре… Хм… И не се замислят, че в двете посоки е по-бързо и по-качествено… Но — така да е. Все още и хора са необходими…