Георги Коновски
Щастлив нов свят

Купонът беше изключителен… Да, те често се събираха — празнуваха нечии знаменателни събития, отбелязваха празници, просто общуваха помежду си. Нормални, модерни, щастливи обитатели на новото време…

А сега ги беше поканил Джо — по случай годишнината им с Кейко. И гостите посрещаше лично. Поздравяваха го, разменяха някоя дума, набелязваха темите, които непременно трябва да обсъдят до края на празненството…

— Честито! — стисна здраво дланта му с тренираната ръка Майкъл. — Кога мина това време, а?

— Вярно — Джон се сети, че Майкъл беше свидетел на първата им среща с Кейко. — Помниш ли…

Майкъл го прекъсна:

— Че как да не помня… Нали онзи ден бяхме на изпит, после решихме да се почерпим, накрая ти предложи да си направим подаръци по случая…

— Дааа… И отидохме в магазина…

— Където тя беше буквално до входа и като че ни очакваше — завърши Джон. После се завъртя към идващата Джулиет. С Майкъл щяха да се видят отново, но все пак трябваше учтиво да попита за половинката му. — Ти нали си с Кармен?

Джулиет спря до тях. Майкъл изчака тя да разцелува Джон и му отговори:

— Разбира се. Никъде не ходя без нея. В джоба ми е…

Джулиет оживено го побутна по рамото:

— О… Тъкмо моят Райкър ще си има компания — и извади от чантичката си лаптопа. Майкъл бръкна във вътрешния джоб, където до сърцето беше свил своята Кармен — мощен мини айфон. С нея живееха вече три години, дори светият Налиций от Храма на свободната мисъл ги беше венчал. Разбира се, Джулиет също беше обвенчана със своя Райкър. Гостите бяха хора модерни, разкрепостени, но предпочитаха солидните връзки. Нямаха време за авантюри, а и не обичаха несериозните неща.

На входа се показаха семейство Колтраг. Съвременни, неспиращи развитието си хора. Бащата в момента — Ъптон, беше допреди две години мисис Колтраг, но смени пола си в името на симетрията, когато тогавашният мистър Колтраг — Херберт, реши да пробва как ще е като Джейн. А синът и дъщерята не чакаха времето да ги налегне с други проблеми и вече на два пъти сменяха пола си. Истински представители на будната младеж…

Откъм кухнята се чу звън. Джон трепна:

— Кейко е… Дава сигнал, че е опекла кейка. Към масата, приятели, към масата…

Разбира се, на челните места бяха виновниците — Джон и хубавата, бяла, скромна печка Кейко. После приятелите им — на двойки. Кой с малко радио, кой с велосипед до стола, а мис Брауни сложи върху масичката до себе си голямата снимка на Централна гара. Просто любимото й здание беше заето и тази вечер и нямаше как лично да присъства. Но пък стана една от темите на разговора около трапезата. Следващата седмица щеше да бъде сватбата им. Свети Налиций бе обещал прекрасна церемония, дори щеше да свири негърски джаз, а сам/а началникът/началничката на полицията мистър/мисис Кевъндиш (зависи в какъв образ щеше да е) бе обещал/а ескорт за младоженката около младоженеца. И охрана за първата им брачна нощ…

Откъм тавана се чуха стъпки. Джон вдигна глава:

— Моля да ме извините! Съседите са. Как да ви кажа… Избягвам да общувам с тях… Ненормални хора — никакви операции, женени са от десет години, при това мъж за жена, че и три деца имат. Които, моля ви се, се харесвали такива, каквито са…

Джулиет въздъхна:

— Ей такива спират прогреса… По-добре да не се развъждат изобщо…