Иван Вазов
Марица

Марице, водице,

отде се сливаш?

Къде отиваш?

Момице, сестрице,

ида от Рила,

планина мила,

оттам извирам,

потоци сбирам,

поя полени

с води студени,

разхлаждам всите

в горещините.

Карам мелници,

нося черници^[1]

и все надоле

низ равно поле.

При Одрин града

приимам Арда,

другарка бясна,

и Тунджа ясна.

Във Бяло море

аз се изливам,

в широко дворье

аз си почивам.