Георги Коновски
Островът на щастливите

… А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така — от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…

Разтърваха ги, разбира се — охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ожулен. Просто натиснаха побойниците, умело ги разделиха и отнесоха при Контрольора.

Сложиха ги в две кресла. Между тях застанаха трима от охраната, но Контрольорът им кимна и те напуснаха кабинета. После той погледна навелите глави виновници.

— Е?

Тишината застина зловещо.

— Спасихме ви от света, нали? Обещахме ви спокойствие, насита, секс, всичко, което ви харесва и можем да ви дадем. С едно условие — да сте винаги здрави. Винаги…

Двамата мълчаливо сведоха още глави…

— Да ви напомня съдбата на Далак-1? Или на Сърце-4?

Помълча. После изрева:

— Е? Ще живеете ли нормално до Съдния ден или…

Посочи вратата.

— Вървете… И мислете!!!

В кабинета влезе Главният лекар.

— Положението е отново тревожно. Очертава се язва на стомаха. А имаме на разположение само един Стомах…

Контрольорът се усмихна. Отдавна беше предвидил това. И вече беше изпратил три експедиции зад Граничния канал с една цел: да открият доброволци, готови на саможертва срещу няколко години нормален и спокоен живот. Далеч от хищниците, от канибалите, от отровите в земята, водата, въздуха. Е, разбира се, трябваше да минат изключително строг преглед. Чак след това щяха да получат ново име — според органа, който ще бъде взет от телата им, за да се продължи ценния живот на някой от златния човешки милиард…