Георги Коновски
Внимавай какво си пожелаваш — 2

… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето — вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна се мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…

Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещият:

— Топката е отбита…

— Как? — развълнува се той. — Как така? Дадох пас към колегата, той вече тичаше напред и…

Водещият кимна:

— Да, имаше пас. Но компютърът изчисли, че подобно действие е неприложимо и, значи, не трябва да го има…

— Аз нали подавах — как няма да го има…

— Извинете, но компютърът вижда много, много по-нашироко от човешките възприятия. Вие може да искате да направите какво ли не, обаче няма ли го в програмата му… Така че — започваме с наказателен. И, моля, не си фантазирайте — не сте в реалния свят…