Георги Коновски
Модернизация

Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят — плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метна по едно око на всички страни, успокои се, че не вижда пряко насочен гранатомет, след което забързано влезе в сградичката, размахал веещия се шлифер.

Охранителите застинаха, вперили очи във всички възможни посоки. Двама дори отидоха да огледат мястото за смяна на гумите — кой знае какво можеше да надникне от рова там.

Шефът на охраната внимателно ги проследи, после строго впи поглед в заварените да зареждат колите си шофьори и мислено се подсмихна на нещастния им вид и тихата кротост, с която понасяха стичащия се по обувките им бензин. Ха да посмеят да мръднат, а…

После стъклената врата се отвори и шкембелията се цъфна отпред. Но в какъв вид… Огромно мокро петно се разливаше по чатала му и образуваше карта на Африканския континент…

— Господине… — позаекна шефът на охраната…

Оня махна с ръка.

— Дай там един панталон, че…

И, като се мъкна в лимузината, продължи:

— Абе, аз често казвам, че искам да стана педал, щото са много умни, ама май и тоя път ни прекараха…

— Те? — зяпна охранителят, подаващ му измъкнатия от багажа нов панталон…

— Те, ами… Кой друг… Нали искаха права, нали им разрешихме да се пишат който какъвто пол иска. И закон им гласуваха моите хора. А то… Не можах да се оправя, ще знаеш. Влязох в тоалетната и се шашнах — вратичка до вратичка. За всеки пол отделна кабинка: първи пол, втори, трети, пети, десети… социален пол, икономически, политически, идеологически… Обърках се за къде съм и на…

След което попристегна някак си омалелия му колан и се тръшна на седалката:

— Ей, и нас ще побъркат с тия модернизации…