Георги Коновски
Сънища

И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…

Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…

Огромно поле покрито с памук. Редицата от привеждащи се и изправящи се хора — бели, черни, жълти. Надзиратели с виещи се камшици…

Широк път, виещ се нейде в далечината. И по него групите на каменоделците. Замахващи чукове, тежки кошове, прах и жега, конни пазачи…

И копачи, и гребци, и рибари… Труд и страдания, страдания и труд… Цяла нощ — кошмари…

Добре че рядко остават в съзнанието ми. Да, помня някои от тях, убеден съм, че съм сънувал подобни често, обаче самият аз се мъча да изчистя всичко в мен от кошмарите…

А и как да се товаря с тях, в тоя наш прекрасен свят… Свят на щастието и доволството… Когато сутрин се събудя, домашната стерео система зазвучава с нежни песни, лакеят носи първото за деня кафе, готвачката очаква похвалата за приятните кифлички и поръчката за обяда, шивачът ми предлага да премеря нов костюм, приятели ми звънват, че ме очакват с красива лимузина — а после плажът, запознанства с хубави момичета, сетне посещения на театри, кина, дискотеки, дълги, дълги вечерни сбирки с интелигентни хора…

Е, няма да оставя някакви си кошмари да съсипват живота ми… Затова вечер вземам дозата си и се оставям на съня. Пък какъвто ще да е — все пак, само тази нощ ще бъде мрачна. Утре ме чака новият прекрасен ден…

* * *

— Добре — каза високият мъж и остави настрани диска със записа. — Новият вариант е добър, въздействащ, запомнящ се. Кога го пускаме в действие?

Човекът в креслото се размърда. Виждаше се как притеснението се оттича по лицето му:

— Сър, пригоден е за всички излъчващи бази, можем да започнем още тая нощ…

Високият се засмя:

— Този ден или тази нощ?

— Сър, клиентите ни сега спят и сънуват, че са в деня. Все още стария ден. След два часа е смяната на записите. И започват да работят, приемайки реалността за сън. Предлагам веднага след трудовия ден да пуснем новия запис…

Високият кимна разбиращо:

— И те започват да „живеят“ в съня си, отнасяйки се критично към възможните прозрения за истината… Впрочем, как върви изграждането на новото съзнание в клиентите?

— Имаме идеята, започнахме формулирането на съзнанието, сър…

— А именно?

— Ще живеят в нов свят — след революция, след като са свалили от власт „лошите“. И ще работят за себе си — жертвоготовно, за идеите, за бъдещето…

Високият кимна. Какво пък — нека изпълнят някоя мечта на спящите…