Георги Коновски
Бъдеще очаквано

Джими се събуди късно вечерта. Озърна се — никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…

Жена му също се беше загледала в сериала и ронеше сълзи над трагичната любов на младата милионерка, изоставена от космическия пират…

Джими видя — още не са забелязали, че е дошъл, още не са го погледнали с питащ поглед: „Днес даваха ли надниците?“. Е, всички у дома знаеха, че надници дават в последния работен ден на седмицата, а днес не е неделя. Но… Пък кой знае — може господарят да е отпуснал някоя допълнителна пара…

Джими знаеше как да използва тия минути между събуждането си и погледа на близките…

Не, не — той не ставаше от кревата толкова късно. Просто се събуждаше от ежедневието. И влизаше в своята реалност…

Повдигна леко стария матрак, извади пакета. Където трябваше да го чака дебела, с твърди корици, леко подпухнала от времето и влагата книга. Неговата реалност…

Огледа се…

Не беше хубаво децата да забелязват какво прави. Не се знаеше дали няма да се изпуснат нейде, че баща им вечер, след 12 часовия работен ден, се образова. Щяха да дойдат от полицията на нравите, а после… После щеше да се повтори историята отпреди двайсет години. Когато в училище надзирателят по работа с фрезата откри, че момчето се образова. При това в непозволената област на медицината…

А всичко до този момент вървеше нормално. В детската градина ги обучаваха на чистене, пране, готварство. И на поведение в обществото — в завода, на полето, в градината…

Веднага след това, в средния курс, започна обучението по посочените от Голямата комисия специалности. Джими имаше късмет — насочиха го към металообработването. Някои деца бяха урочасани — пращаха ги да се обучават на миньорство, отглеждане на подводни растения или други професии с висока смъртност. Така изчезна някъде съседчето му Насо — дребен, пъргав, харесаха го за подземни работи. Подобни деца копаеха тесни тунелчета в мините, търсеха рудни жили, понякога и не излизаха от дупките…

Но Джими завърши успешно училището. На третата година ги обявиха за специалисти със средно образование и ги изпратиха в завода. Работодателят се беше погрижил за тях — специални машини за деца, с малки площадки за стъпване, на три дни им даряваше дори чаша мляко, а в почивките най-благородно ги обучаваха на близки професии, за да може да бъдат модерни мобилни работници…

Обаче, Джими беше отворил книга и магията на словото разрушаваше вече спокойния му и нормален живот. Цял ден той спазваше правилата — ставане в 5 часа, отиване на работа, закуска в 12 часа, лек обяд към 16 часа, после прибиране у дома за вечерния къшей хляб…

И тогава се събуждаше…

Минаваше в другия свят. Светът, който отдавна беше отречен от властта и заклеймен от бизнеса…

Светът на книгите — тия измислици, невероятни и невъзможни истории за пътешествия, приключения, за писатели, художници, музиканти, за несъществували никога континенти, в които живеят лъвове, кенгура, тигри…

Изобщо — фантасмагориите, които уж се били случили някога…

Джими четеше, запомняше, понякога дори се замисляше. Но — невинаги…

Защото добре разбираше какъв риск поема с тия сънища, как те развращават добрия работник, отклоняват правилното живеене към невъзможния свят в съзнанието му…

Важното беше да се обучава, да работи, да възпитава децата в правилно съществуване, опиращо се на извечните цели на човека — оцеляване и размножаване…

Но не можеше да се откъсне от книгите. Намираше ги трудно, четеше ги бавно, прекалено много време отделяше за обмислянето им…

Отделно предпазливостта да ги укрива дори от близките си…

В пакета нямаше книга…

Джими трепна. Разкрит? Но… Няма полиция, няма съд…

Огледа се. Двете момчета спяха върху креватчето… Момент! Малкият син беше странно свит — някак си особено… Четеше! Джими разбра — момчето е намерило книгата и сега чете…

Ужас! Отиде му бъдещето… А така го хвалеха надзирателите — усвоява всички правила, никога не си позволява да се откъсва от тях, никога не желае нещо различно от позволеното…

А сега… Посегателство над устоите на новия модерен обществен строй… Индивидуализъм, вместо вливане в екипа и превръщане в частица от колектива…

Несигурното бъдеще на мислещия човек…

Опасно и противообществено…

Бъдеще на неочакваното…