Георги Коновски
И кой е тоя?

Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стълбището. Беше кутия от цигари, метната от някого на влизане или излизане.

— И кой мърси така? — рече той.

— Мърлява работа — съгласи се Драганова.

— Ама не може така! — възмути се баба Йордана, временно прибрала упреците към кучето за сетнешна атака.

— Виждате ли тая торба? — Иванов посочи шаренията, пълна с неизхвърлен в кофата боклук.

— И колко найлонови торбички по дървото — съгласи се Първанова.

— А, само там да са — опонира Петров.

— Абе, тия не гледат ли телевизия? Десет хиляди години тая отрова не се разлага — мина на нау̀чна вълна Миланов.

— Колко животинки може да се задавят с нея — потвърди Танов.

— И е грозно, и е вредно, и е незаконно — изписка Банова.

— Кой ли прави тоя боклук? — запита се Цанова…

И се огледаха. Кооперацията беше сравнително нова, сред бивша зелена ливада, откъсната от махленския шум с жив плет от храсти и улица, всичко се виждаше, но… Кой ли беше се промъкнал и усилено вредеше на здравословния им начин на живот?

Наистина — кой?