Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2021 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2021 г.)
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Реалности и мистики
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2021
Тип: сборник разкази
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14123
История
- — Добавяне
— Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
— Алооо, аз чакам от час вече…
— Вие подигравате ли се с тая папка?
— Мале, ама се пипка…
— Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно…
Опашката отново се разбушува. За трети път през последните десет минути. Не бяха мнозина — нейде дванайсет-тринайсет човека. И първият беше чакал само два часа…
А бяха недоволни, защото чиновничката бавно, строго, последователно и леко пренебрежително отново стана от въртящия се стол, отиде до класьора с папките и извади поредната. Както направи с предния чакащ. Наистина, пред нея имаше компютър, но екранът му даже не светеше. За разлика от тоя пред младата чиновничка на вътрешния ред бюра. Която девойка беше много ангажирана — добре се виждаше, че е влязла в сайт за самотни сърца и усилено изучава саморекламите на яки жребци. Поне по снимките…
— Госпожо, една справка само ми трябва… Има я на сайта ви — но ми я искат на хартиен носител — каза почти яростно първият.
— Да, добре, господине — чиновничката беше ледено учтива. Нямаше как да се отпусне и наругае тоя дембел, дето е дошъл да й разваля деня с някакви искания. Че я кара и да работи. — Зная къде е. Но се налага да ползвам нашия формуляр…
— Защо, бе джанъм? — мина оня на истерично-фалцетен диалект.
— Нареждане. — И тя вдигна пръст. — От началника…
— Какво нареждане?
— Господине, аз съм само изпълнител. Ако желаете, оставете опашката, идете се запишете за прием и той ще ви обясни…
— Прием? Сега?
— Е, не сега. — Тя говореше, а пръстите й сръчно прехвърляха документацията в папката. — Сега началникът е на конференция за доброто обслужване на клиентите. Заедно с някои други шефове. Ще свършат в четвъртък, после ден за тийм билдинг, после…
— Айде, ма паткоооо — изрева нервен младеж отзад. — Айде, ма, о!
Чиновничката възмутено погледна, но запази добрия тон:
— Уважаеми господине, имайте малко търпение… Ето — този клиент, после още… Да, още трима и… А, извинете, може и да не стигнем до вас. Наближава краят на работното време…
Опашката се развълнува, посипаха се нецензурни изказвания и определения, един-двама даже размахаха заканително юмруци…
В сутерена новоназначеният началник на енергийния отдел погледна още веднъж издигащата се стрелка на екрана и доволно каза:
— Чудесно! Планът за днес е преизпълнен, а има още почти час…
И потри ръце. Бог да благослови изобретателя, открил как да превръща гнева, истерията, психиатричните изблици, нервните цунамита в енергия. Която апаратурата акумулираше в огромните батерии и после осветяваха целия град в продължение на поне 24 часа…
Но, разбира се, трябва да отчете и трудната работа на чиновниците. Не е лесно да докараш до ярост кротките, дресирани да слушат и изпълняват, свикналите на подчинение и глуха кротост граждани. Обаче, успяваха. И вече планираха да изнасят енергия. Пък следващата седмица, когато започнат приеманията на данъчните декларации… Идваха бели нощи…