Георги Коновски
Като птиците

На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в калта…

Красота… Устрем… Безспирен полет…

Друг свят, други усещания, други мисли, друг поглед към реалността…

Като птиците…

Само биолозите и гледачите на пернатите в зоопарка са малко скептични. Те добре знаят, че птиците също свикват с клетката, също предпочитат осигурената храна, също искат спокойствие и мир, също не копнеят за приключения, авантюри, конфликти…

А, когато са в полет над суровата скучна Земя, два стремежа имат — оцеляване и храна. Не ги интересуват прекрасни гледки, чудесни пейзажи, великолепни картини. А прехвърчащите готови храни — насекоми, дребни пернати, някой небрежно пълзящ си гущер…

И, разбира се — летят, стрелкайки се красиво нагоре и надолу, с удоволствие разтоварващи се от преработената храна. Още повече че от горе надолу е по-удобно и безопасно да се изцвъкаш. Особено, ако улучиш нечия глава…

Абе, има си предимства летенето…