Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2020-2021 г.)

Издание:

Заглавие: Френски поети сюрреалисти

Преводач: Стефан Гечев

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: френски

Издание: четвърто (не е указано)

Издател: Издателство „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник

Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Виолета Борисова

ISBN: 978-954-09-0537-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000

История

  1. — Добавяне

Дойдоха лесничеите от другия склон, непознати, неподчинени на нашите обичаи.

Дойдоха многобройни.

Тълпата им се появи на разделната черта на кедрите

И от полето на старата жетва, сега напоявано и зелено.

Бяха се сгорещили по дългия път.

Каскетите им се чупеха над очите, а капналите им от ходене крака стъпваха в неясното пространство.

Забелязаха ни и се спряха.

Очевидно не бяха предполагали, че ще ни намерят тук.

На лесните земи и добре завардени бразди,

Без да ни е страх от посещения.

Ние вдигнахме чела и ги окуражихме.

Най-красноречивият се приближи, после друг — пак така безкоренен и бавен.

Дошли сме — казаха те — да ви предупредим за приближаването

На урагана, вашия безмилостен противник.

И ние като вас го познаваме

Само по разказите и изповедите на прадедите.

Но защо сме толкова неразбираемо щастливи през вас и защо изведнъж станахме като деца?

Ние им благодарихме и ги отпратихме.

Но преди това им дадохме да пият и техните ръце трепереха, а очите им се смееха над чашите.

Хора на дърветата и брадвата, способни да се опълчат

срещу всякакви ужаси, но неспособни да направляват води,

Да подреждат стени и ги напояват с весели бои,

Те не знаеха какво е измамна градина и пестеливост в радостта.

Наистина, ние можехме да ги убедим и да ги спечелим

Защото тревожното очакване на урагана е разтърсващо.

Да, ураганът скоро ще се появи;

Но струва ли си да говорим за това и да тревожим бъдещето?

Тук, където сме, ние не изпитваме непосредствен страх.

 

(„Сутринни песни“, 1950)

Край