Рьоне Шар
Праг

Когато язовирът на човека се разклати, всмукан от огромното срутване поради отричане от божеството, думи в далечината, думи, които не искаха да изчезнат, се опитваха да се съпротивляват на гигантския тласък. И там се реши властта на техния смисъл.

Аз изтичах чак до изхода на тази нощ на потопа. Застанал върху нежно звънтящото предутро, с пояс, пълен с годишни времена, аз ви чакам, приятели, които ще дойдете. Предусещам ви вече зад чернилката на хоризонта. Моето огнище изпраща непрестанно пожелания към вашите жилища. А кипарисовият ми бастун се смее радостно — за вас.