Жак Барон
В ъгъла на цветето

Държи се като насекомо

Очите му тежат три пъти повече от него

раздвижват се и спират пак се движат

по всичките посоки на света

и се завръщат там където най-малко ги очакваш

То има навици на насекомо

Стои яде

Не се обръща никога както на тебе ти се случва

да се обърнеш

То пита като насекомо

и отговаря като насекомо

Обърна ли се аз ще видя

само началото

като един човек и като всички

Едва като пристигнеш трябва да изпиеш

чашата мляко със човешка нежност

То има и желания на насекомо

Листенцата на непознато цвете

около пролетния лъх на девойка

който разпръсва както знаем над света

нещастие разсеяно наречено от мене насекомо

 

И то се появява в паметта ти

кон за надбягване с цвета на времето

 

(„Зимни новости“, 1974)