Жак Барон
Слънцето и светлината

Слънце и светлина

привидно истински, о форми на живота

жени от целия живот

Певците птици няма да замлъкнат вече

чак досега

 

Чак досега, о тъпани благословете болката

Хиляди хиляди жени

и очаровани и възхитени

ще следват с пламнали коси тези вечни жени

 

Гробът на Роза Люксембург затворен

О гроб дето тревожещата пролет на нашите души

разлива своята любов и същността си

Един гроб се затваря а толкоз други се полуотварят

Гълъби омагьосани ще занесат оръжия

на чудните ръце които чакат

Светлите следи на твоите нозе, о жена съвършена

по тях ний ще се водим

тези следи — чудо на вярата.

 

(Сп. „Сюрреалистична революция“, 1927)