Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Френски поети сюрреалисти
Съставил и превел от френски Стефан Гечев - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1924 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Стефан Гечев, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2020-2021 г.)
Издание:
Заглавие: Френски поети сюрреалисти
Преводач: Стефан Гечев
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: френски
Издание: четвърто (не е указано)
Издател: Издателство „Захарий Стоянов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: сборник
Печатница: УИ „Св. Климент Охридски“
Редактор: Маргарита Петкова
Коректор: Виолета Борисова
ISBN: 978-954-09-0537-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5000
История
- — Добавяне
Изпитваш угризения че си убил баща си
Без да си скътал и сто години спомени.
Все неврастения като цвят в трошица хляб.
Защо не се опиташ да играеш табла?
Подскачат заровете.
Мъж или жена?
Куче или котка?
Да, но ще падне куче, което все пак ще се окаже котка
и пак старата песен за заминаващи, които не заминават;
и това дървено кресло.
Тела без пол вдигат едничката си гръд високо.
Твоето детство го владееха поповете в женски рокли.
Ти не можа любов да правиш в криптата на „Сакре-Кьор“.
Има в мозъка ти птичка
безгласна птичка
която никога не е летяла
нито е пяла,
способна само да потръпва от мисълта, че всичко е излишно.
Тя обичаше като братя
малките корабчета,
кораби — колибри —
роякът им накацал
нищо не е учил.
Ръждата — кръв на корабните скелети
застинали в смъртта,
а тук от край до край
наоколо вода, тъй уморена
тежка с оловото на домакини
най-често майки.
Студено ти е, ала не умееш
ни да умираш, ни да плачеш.
Тъжен сред злобни кейове
които всеки тук презира,
вървиш сред река от сиви градове
и без надежда да достигнеш океан.