Робер Деснос
Днес се разхождах

Днес се разхождах с един другар

Макар че е мъртъв

разхождах се с него

 

Колко красиви бяха дърветата в цвят

Когато умря кестените ронеха сняг

С другаря си днес се разхождах

 

Едно време моите родители

не ме водеха на погребения

и аз знаех — защото съм малък

 

Сега вече познавам доста мъртъвци

а съм виждал и много гробари

Но не спирам никога на техния бряг

 

Затова днеска целия ден

прекарах в разходка с другаря

Той ми каза че съм остарял

 

остарял съм бил и още ми каза

Ще дойдеш и ти там дето съм аз

в някоя събота или неделя

 

Аз гледах дърветата в сняг

как реката под моста тече

и разбрах изведнъж че съм сам

И тогава се върнах сред хората

 

(„Будно състояние“, 1943–1944)