Робер Деснос
На пост по моста Шанж

Поздравявам ви, вас, които спите сега

След тежкия труд нелегален —

Печатари, разносвачи на бомби изкривачи на релси, подпалвачи,

Разпръсквани на позиви, куриери, контрабандисти,

Поздравявам ви всички служители на Съпротивата:

Двайсетгодишни младежи с усмивка на планинско изворче,

Старци, побелели като каменни мостове, силни мъже

Образ на всички сезони —

Аз ви викам здравейте на прага на новото утро.

 

Поздравявам ви, вас, от бреговете на Темза

Другари от всички народи, събрани на среща

В английската столица древна,

Във стария Лондон и стара Британия.

И вас поздравявам, американци

От всякакви раси и знамена

Там, в пространствата през Атлантика

От Канада до Мексико, от Бразилия, Куба,

Другари от Рио, от Теунантепек до Ню Йорк,

Сан Франсиско.

 

Дадох среща на целия свят на този мост Шанж,

Както бдях и се борех за вас. Преди малко

Чул тежките стъпки по паважа звънтящ.

Аз също убих своя враг.

Той падна в потока, този Хитлеров немец

Анонимен и мразен.

Лицето му цялото в кал, паметта му започва да гние

Когато дочух гласовете ви от всички сезони

Другари, приятели, братя от братски народи.

Чувах гласа ви идващ от портокаловите африкански гори

От ароматите на Тихия океан

Бели ескадри от прострените в мрака ръце

Хора от Чунг-Кинг, Хонолулу, Алжир

Хора от Фез, от Дакар и Аячо.

Опияняващи викове страшни, ритъм на дъх и сърца

От руския фронт сред пламтящия сняг

От Илмен до Киев, от Днепър и Припят

Вие стигате тука родени от милиони гърди.

 

Аз ви слушам и чувам — норвежци, холандци, датчани,

Чехи, белгийци, гърци, поляци,

Югославци, албанци, другари в борбата

Гласовете ви чувам сам аз ви викам,

Викам на моя език на всички познат,

Моят език състоящ се от една дума само:

                        Свобода!

 

(„Тези, които мразят войната“, май 1944)