Бенжамен Пере
Хиляди пъти

На Елиза

Сред позлатените останки на завода за газ

ти ще намериш плочка шоколад която ще избяга при приближаването ти

Ако пък тичаш бързо като туба аспирин

ще идеш някъде далеч зад шоколада

който обърква целия пейзаж

тъй както скъсана обувка

върху която хвърлят пътно наметало

за да не се уплашат минувачите от тази голота

която кара да потракват зъби кутиите с пудра

да падат от дърветата листата като комини на завод

Минава влакът без да спре на тази малка гара

защото не е гладен нито жаден

защото вали дъжд а той няма чадър

защото кравите не са се върнали

защото пътят не е сигурен а влакът не обича

да среща пияници крадци или стражари

Но ако чучулигите се бяха наредили на опашка

пред кухнята за да ги опекат

ако водата се откажеше да разредява виното

и ако имах десет франка

щеше под слънцето да стане нещо ново

Щеше да има хлябове на колелца които щяха да разбият

казармите на жандармерията

щеше да съществува разсадник за бради където щяха

                        да развъждат врабците буби за коприна

щеше да има в шепата ми малко студено лампионче

златно като яйце в чиния

тъй леко че подметката на моите обувки

би излетяла като изкуствен нос

така че в морето щеше да има телефонна будка

отдето никой никога нямаше да се свърже с никого

 

(„Зад сноповете съчки“, 1924)