Филип Супо
Уловени ръце

В небето пушат огромни параходи

а на земята тази нощ един човек

пише при светлина на свещ

с писалка Ватерман

Той мисли за онези сиви птици

за бавни валсове подобно сиви птици

и мисли за страна която не е виждал

тъй като мислим за заспалото ни куче

Той знае много все безименни неща

и на земята и на небесата

отдето литват тежки параходи

Дърветата желаят мълчание и дъжд

Човекът пише при светлина на свещ

до спящо куче

Той мисли за Луната

и за добрия бог

И после тези пеперуди които рекламират рая

домът на ангели добре облечени

с бастуни елегантни

и с пъргави коли безшумни

Приятели са ангелите

можем да искаме съвет от тях

как да си избереме вратовръзка

а те отвръщат тъжно

Вземи онази с цвета на твоите очи

после изчезват в пламъка на свещите

Останаха дърветата

а то се знае и животните които сме забравили

и те се крият

Те са добри и знаят че тишината е необходима

на смелата безстрашна нощ в този час

в часа когато молитвите и песните

се спущат по памучна стълба

В този час се виждат и очите

които не желаят да угаснат

бездвижни като серафими

 

Парижки ангели крилете си ми дайте

дайте ми пръстите си

ръцете си ми дайте

Трябва ли аз да спя все така дълго

и да тежи главата като грях

Трябва ли да умра без да съм изкрещял

сред тишината която дърветата желаят

до една свещ

до едно куче

 

(„Жоржия“, 1926)