Антонен Арто
Аз се стремях към часовниковия механизъм…

Аз се стремях към часовниковия механизъм на душата и преписах само страданието от несполучливото сглобяване.

Аз съм абсолютна бездна. Тези, които мислеха, че съм способен за цялостна мъка, за красиво страдание, за препълнени, месести тревоги — смес от вещи, кипящ куп от сили, а не висяща точка

— но с раздвижени изкореняващи импулси, които се проявяват при сблъсъка на моите сили с тези бездни, които предлагат абсолюта

(от сблъсъка на сили с мощен обем),

и вече има само обемни бездни, застой, студ —

та тези, които смятаха, че в мен има повече живот,

които мислеха за мене с един градус по-високо от собственото си падение, които мислеха, че съм потънал в изтормозен шум, в жестока чернота, с която се боря,

са изгубени в мрачините на човека.