Андре Брьотон
Не може да се излезе оттам

На Пол Елюар

Свобода със цвета на човек

Кои уста ще пръснат на части

Като тухли

Под натиска на тази чудовищна растителност

 

Слънцето куче отива да си легне

То слиза на площадката пред богатския дом

 

Бавни сини гърди дето бие сърцето на времето

 

Гола девойка в ръцете на хубав танцьор

Облечен в ризница като свети Георги

Но това става много по-късно

Безсилни Антили

* * *

Звездна река

Ти влачиш препинателните знаци

На моя стих и на стиховете на моите приятели

 

Да не забравяме, че тази свобода и тебе

Аз ви спечелих като измъкнах най-късата сламка

А ако нея съм спечелил

Коя друга приближава до вас и се хлъзга

По дължината на конопено въже

 

Този изследовател се бори с червените мравки на кръвта си

Месецът ще остане същият до края на годината

Една перспектива която ни помага да решим

Дали имаме работа с души на хора или не

19… Един артилерийски подпоручик

Очаква себе си в барутен облак

* * *

И затова който и да е той

Наведен над воала на вътрешното си желание

Брои тези храсти по светулките накацали на тях

И по това дали ще проснете ръце

Да се престорите на храст или

Преди да почнете да се обичате

 

Тъй както всички знаем

 

В задгробния живот който няма да съществува

Те виждам бял и строен

Косите на жените ухаят на акантов лист

 

О вий стъкла на мисълта наслагани едно над друго

В земята от стъкло се движат стъклените скелети

* * *

Всички са чували за сала на Медуза

И могат може би сега да си представят

Съответствие на този сал в небето

 

(„Земна светлина“, 1933)