Андре Брьотон
Предпочитам живота

Предпочитам живота пред тези безплътни призми

Дори ако цветовете пред тях изглеждат по-чисти

Предпочитам живота пред този вечно облачен час

Пред тези ужасни коли от ледени пламъци

Пред тези жълти презрени камъни

Пред сърцето с кран

Пред тази шушнеща локва

И пред този бял плат който пее във въздуха

И в земята

Пред този брачен съюз който свързва моето чело

С челото на абсолютната суетност

Предпочитам живота

 

Предпочитам живота с неговите съзаклятнически чаршафи

С белези от неговите бягства

Предпочитам живота с тази розетка на гърба ми

Живото присъствие самото присъствие

Когато гласът казва Тук ли си а друг отговаря Тук ли си

Уви не съм тука

И все пак даже когато неволно помагаме

На това което убиваме

Предпочитам живота

Предпочитам живота предпочитам живота Почтеното детство

Корделата която излиза от устата на факира

Прилича на пистата на света

Какво че слънцето е само останка от древно крушение

Стига тялото на жената да е като него

Така си мислиш наблюдавайки траекторията му по цялата дължина

Или затваряйки очи пред прелестната буря

Носеща името на твоята ръка

Предпочитам живота

Предпочитам живота в чакалните му

Макар да знам че те няма никога да ме приемат

Предпочитам живота пред тези минерални бани

Където ти прислужват хора с метални колиета

Предпочитам живота неприятен и дълъг

Когато книгите ще бъдат затворени тука по твърдите рафтове

Когато там ще е по-добре от най-доброто и когато

Ще има свобода о да

Да предпочитам живота

Предпочитам живота като дъното на презрение

На тази доста красива глава

Като противоотрова на това съвършенство което тя предизвиква

И от което се плаши

Животът грим на господа

Животът като още неподпечатан паспорт

Малко градче като Пот-а-Мусон

С една реч предпочитам живота

 

(„Земна светлина“, 1923)