Андре Брьотон
Една не много здрава къща

Пазачът на постройката е

жертва на предаността си.

Отдавна начинът, по който строяха едно здание на улицата на Мъчениците, се смяташе за неразумен от жителите на квартала. Много преди да бъде поставен покривът, бояджиите и тапицерите вече се бяха заловили да украсяват апартаментите. Все нови и нови скели се вдигаха всекидневно да подпират разклатената фасада, за голяма тревога на минувачите, които надзирателят на строежа успокояваше. Уви! Последният трябваше да заплати с живота си за своя оптимизъм, тъй като вчера, в дванадесет и тридесет по пладне, когато работниците бяха отишли да обядват, сградата се срути и го затрупа.

Едно дете, което намериха припаднало на мястото на произшествието, скоро се свести. Това беше малкият Надеждин, 7-годишен, когото отведоха веднага при родителите му. Детето бе по-скоро уплашено, отколкото пострадало. Първото нещо, което поиска да му дадат, беше платформичката на колелца, с която се бе спуснало по стръмната улица. Момченцето разказа, че един мъж с бастун се затичал към него, като извикал: „Пази се!“ — и то понечило да избяга. Какво е станало после, то не помни. Останалото е известно. Неговият спасител бил добре познат в квартала — казва се Гийом Аполинер, около шестдесетгодишен. Той е носител на Ордена на труда и другарите му го уважават.

Кога ще можем да намерим ключа на това тайнствено произшествие? И досега напразно търсят предприемача и архитекта на срутилата се къща. Възбуждението сред публиката е значително.

 

(„Заложна къща“, 1919)