Пол Елюар
Зората стопява чудовищата

А те не знаеха

че красотата на човека е по-велика от човека

 

Живееха за да мислят и мислеха за да мълчат

Живееха за да умират бяха излишни

Смъртта им връщаше невинността

 

Те бяха подредили

под името богатство

любимата си бедност

 

Те дъвчеха цветя усмивки

Намираха сърцата само пред дулото на автомата си

 

Те не разбираха обидите на бедните

които нямат грижа за утрешния ден

 

Техните сънища без слънце ги увековечаваха

Но за да се превърне облакът в кал

те слизаха без да се противопоставят вече на небето

 

И цялата им нощ смъртта им сянката им хубава —

проклятие за другите

Ний ще забравим тези безлични врагове

 

Една тълпа наскоро

 

ще почне да повтаря светлия пламък с много нежен глас

пламък за двама ни само за нас — търпение

за нас навсякъде целувката на живите

 

(„На среща с немците“, 1943)