Пол Елюар
Искам тя да е царица

На Нуш

Един град едно село и ехото на моя глас

Омаяно ухото изтрива тишината

Чува на покрива крадците на хубавото време

Преситени от вятър и дъжд

Те дойдоха тук от морето и летяха към небето

По пътя спряха

Ослушай се учи се да вникваш във причината

На онова което чуваш

 

На улицата

Превърнаха един човек във двама

Единствено различна от всичките жени

Е тази с която разговарям

Послушай отговарям

На всичките ти думи първи и последни

На шепота на крясъка на извора и на върха

На тебе отговарям любима безгранично

 

Един град едно село и ехото на твоя глас

Който пресича градове села разделя

Велико правило

Достойно за обич срещу това

Което се руши само̀

 

О не мисли за другите слънца

А само за това което свети в моите ръце

И давай си едничко име

Любовта ни

Аз живея и властвам в тези стени

Аз живея и властвам вън от тези стени

Над гори и морета равнини планини

Над очите гласа който вечно повтаря

Тези думи

 

Ти живееш в свят в който само теб притежавам

И заспалото твое сърце само моето сърце си припомня

Нашите спомени вън — нощи до дни прилепени

И те дърпат въжето което ни свързва

Да го скъсат не могат

 

(„Отворената книга“, 1938)