Пол Елюар
Техните винаги чисти очи

Бавни дни, дъждовни дни,

Дни на огледала разбити, на загубени игли

Дни на спуснати клепачи пред хоризонта на морето,

Дни на равни часове, дни на плен,

 

Моят дух блестеше още по листата и цветята

Моят дух сега е гол като любовта,

Утрото, което беше някога забравил

Кара го сега да свежда своята глава

Да огледа лишното си и послушно тяло.

 

Ала аз съм виждал вече най-красивите очи,

Блаженства сребристи със сапфири върху дланите,

Блаженства същински птици на земята

Виждал съм ги и във водата.

 

Техните крила са мои няма нищо друго

Само техният летеж гони моята тъга,

Техният летеж, от светлина и от звезди,

 

Техният летеж от пръст и камък

Над вълните на крилете им,

Мисълта ми се поддържа от живота и смъртта.

 

(„Нови стихотворения“, 1925)