Жан Арп
Сезоните звездичките и пионките им

ти си толкова синя пролет моя

добре си се устроила

толкоз по-зле за лятото ако не е доволно

звънят зелените перуки

колко ли е часът

лято без четвърт

звездите разкопчават своите корсажи

разпръсват сладострастните си рози

стрелките на деня показват юли

а зимата отново идва твърде късно

тя е преметнала през рамо като пушка

един човек по-бледен от снега

умрял от всекидневните лета на зимата

много лета правят дори кафето кръгло

всеки понеделник идва зима

зимата реже бялото от черното на две

напада всяка част отделно с остър нож

а в това време стопанинът на този дом спи

върху уханните си корени

стрелите излетели от черното кафе не го събуждат

нито снегът който тъй рано заваля тази година

вали върху намръщените гноми

когато бримките се късат на гърдите

фиксираните дни отварят чучурите си

за да изскочат бризги от човешки листи

ний станахме отново съвсем малки

вървим след траурното шествие на мравките

с факел в ръка

с мишка в уста

под дъждобрана от числа

разпънатата ни храна е с формата неясна на есента

 

(„Петна в празното“, 1936)