Анри Мишо
Спомени

Подобен на природата, подобен на природата, подобен на природата,

На природата, природата, природата,

Подобен на пух,

Подобен на мисълта,

Подобен също някак си на земното кълбо,

Подобен на грешка, на нежност и жестокост,

На онова, което не е вярно, или не спира, на главата на забит гвоздей,

На съня, който ви улавя, толкова повече, че сте били заети с друго,

На песен на чужд език,

На болящ зъб, който не ви дава да заспите,

На араукария, която простира клони във вътрешния двор

И твори хармонията си без чужда помощ

Без да се представя за познавач на изкуството,

На летен прах, на треперещ болник,

На око, което пролива сълза и така само се промива,

На облаци, надиплени един над друг, които скъсяват хоризонта, но ни напомнят за небето,

На светлини на нощна гара, когато пристигаме и не знаем дали ще има други влакове,

На думата „индиец“ за този, който никога не е бил там,

        където тя се среща на всяка улица,

На онова, което се разказва за смъртта,

На корабно платно в Тихия океан,

На кокошка под бананов лист в дъжделив следобед

На милувката на голямата умора, на обещание за някакво далечно бъдеще,

На движение в мравуняк,

На крило на кондор, когато другото крило вече е минало отвъд билото на планината,

На разни смеси,

На костен мозък, а заедно с това и на лъжата,

На млад бамбук, а заедно с това и на тигъра, който смачква младия бамбук,

С една реч, на мен подобен.

И още повече на онова, което не съм аз.

Бай^[1], ти, която беше моята бай…

 

(„Еквадор“, 1929)