Гийом Аполинер
Червенокосата красавица

Ето ме тук пред вас човек разумен и съзнателен

За смъртта и живота знам толкова

Колкото всеки жив може да знае

Изпитал съм мъките и радостите на любовта

Понявга съм успявал идеите си да наложа

Знам много езици

Пътувал съм доста

Участвах във войната като артилерист и пехотинец

Ранен съм с трепанация в главата анестезиран с хлороформ

Изгубих най-добрите см приятели в жестоките сражения

Познавам старото и новото доколкото може

човек да ги познава

И без да мисля вече за войната

Ще ви призная между нас приятели

Аз съм съдия в този дълъг спор между традиция

и откривателство

Между Реда и Приключението

 

Вие устата на които е създадена по Божие подобие

Уста която е самият ред

Бъдете снизходителни когато ни сравнявате

С онез които бяха пример за ред и съвършенство

Нас търсещите приключения навсякъде

Ние не сме ви врагове

Ние желаем да ви подарим огромни странни области

Където тайната във вид на цвете

Е предоставена на всеки който иска да я откъсне

Там има непознати огньове и багри досега невиждани

Хиляди призрачни миражи

Които чакат да ги въплътим

Ние желаем да изследваме и добротата — страна огромна

Където всичко е мълчание

И времето което можем да изгоним или да върнем

Смилете се над нас които вечно се сражаваме

На границите на безкрайното и бъдното

Смилете се над грешките и греховете ни

Ето че идва лятото жесток сезон

И младостта ми е умряла като отминалата пролет

О слънце идва времето на Разума пламтящ

        Аз чакам

 

За да последвам този нежен и благороден образ

Който приема Разумът само да го обичам

Той идва и ме привлича като магнит желязото

        Приема образа на

        Красавица червенокоса

 

Косите й са златни би казал

Красива и застинала светкавица

Или онези пламъци с бавен танц

Във вехнещите чайни рози

 

Но нищо смейте ми се вие

Хора отвсякъде и най-напред у нас

Защото има толкова неща които

Не смея да ви кажа

И толкова неща които

Не ще ми позволите да ви кажа

Смилете се над мене

 

(„Калиграми“)