Стефан Гечев
Артюр Рембо (1854-1891)

В течение на три-четири години Рембо създава всичко, което представлява творчеството му: „Стихотворения“, „Пияният кораб“, „Един сезон в ада“ и „Озарения“. На 19 години престава да пише. Тогава започва неговият авантюристичен живот, един живот, принадлежащ сякаш на друг човек. Като че ли чужда душа се е вселила в това странно тяло. Неговото ексцентрично държане, внезапните му избухвания и фантастични идеи сочат безпогрешно лабилно психическо здраве.

Доказателство за това е странното приятелство с Верлен, завършило със скандала в Брюксел, при който Верлен стреля по приятеля си и го ранява леко (1873 г.).

Мнозина коментатори смятат, че в „Озарения“ Рембо осъществява най-пълно теорията си за поета ясновидец. Ясновидец, който започва с това — да вижда най-ясно в собствената си душа. Или, иначе казано, в своето несъзнание. Това най-после е пленило сюрреалистите, които също търсят разкриване на подсъзнанието чрез автоматично писане. Макар да твърдят, че голяма част от стихотворенията в „Озарения“ са автоматични текстове, мисля, че те не са съвсем прави. В някои откъси („Детство“, „Сцени“ и др.) се забелязва наслагване на реалност, спомен и вътрешно състояние така, както върху една и съща фотографска плака могат да се направят няколко различни снимки, и това ще представлява някаква нова реалност. Други поеми са всъщност колажи, каквито се срещат и при кубистите, и при сюрреалистите. Свързването на несвързваеми от гледна точка на обикновената логика думи и образи е метод, който е възприел и обосновал теоретично Пиер Рьоверди и който сюрреалистите са използвали широко. И най-сетне, свързването на лиризма със своеобразен хумор или сатира е също похват, който сюрреалистите заемат от Лотреамон, но и от Рембо и Жакоб. За забелязване е, че Брьотон, който се отказва от мнозина поети, обявени по-рано за предшественици, държи до края на Лотреамон и Артюр Рембо.