Айзък Азимов
Огледално отражение

Трите закона на роботиката

 

1. Роботът не може да причини вреда на човека или със своето бездействие да допусне на човека да бъде нанесена вреда.

2. Роботът е длъжен да се подчинява на всички заповеди на човека, с изключение на случаите, когато тези заповеди противоречат на Първия закон.

3. Роботът е длъжен да се грижи за своята безопасност в степен, която не противоречи на Първия и Втория закон.

 

Илайджа Бейли току-що беше решил да запали лулата си, когато вратата на неговия кабинет внезапно се отвори, и то дори без да се почука. Бейли се огледа с раздразнение — и изпусна лулата. Дори не направи опит да я вдигне от пода, което ясно показваше степента на неговата изненада.

— Р. Данил Оливо! — възкликна той с неописуемо вълнение. — Дявол да Ви вземе, това сте Вие!

— Точно така — отвърна влезлият. Загорялото му, с изключително правилни черти лице оставаше невъзмутимо. — Много съжалявам, че Ви разтревожих, влизайки без предупреждение, но ситуацията е доста деликатна и колкото по-малко хора и роботи знаят, в това число и от Вашите служители, толкова по-добре. Самият аз съм много радостен да се видя с Вас отново, приятелю Илайджа.

И роботът протегна дясната си ръка с жест толкова човешки, колкото и външният му вид. Бейли обаче беше толкова смутен, че няколко секунди гледа с недоумение протегната ръка, преди да я хване и горещо да я разтърси.

— Но кажете ми все пак, Данил, защо сте тук? Аз, разбира се, винаги се радвам да Ви видя, но… Що за деликатна ситуация? Пак някакви общопланетни неприятности?

— Не, приятелю Илайджа! Ситуацията, която нарекох деликатна, може на пръв поглед да Ви се стори дреболия. Просто спор между двама математици. Но тъй като ние съвършено случайно се оказахме на хвърлей разстояние от Земята…

— Значи този спор е произтекъл на междузвезден лайнер?

— Точно така. Съвсем обикновен спор, но за хората, замесени в него, това съвсем не е дреболия.

Бейли не сдържа усмивката си.

— Не се учудвам, че постъпките на хората Ви се струват неочаквани. Те не се подчиняват на трите закона като вас роботите, нали?

— За това би могло само да се съжалява — напълно сериозно заяви Р. Данил. — И ми се струва, че хората са неспособни да се разбират помежду си. Но Вие вероятно ги познавате много по-добре от хората, които обитават другите планети, тъй като Земята е много по-гъсто населена. Ето защо, струва ми се, Вие можете да ни помогнете.

Р. Данил млъкна за миг, а след това добави с някаква излишна привързаност:

— Аз обаче съм усвоил някои от правилата на човешкото поведение доста добре и едва сега се сещам, че наруших изискванията на елементарната вежливост, като не Ви попитах как са Вашата жена и Вашият син.

— Прекрасно. Момчето учи в колеж, а Джеси се захвана с политика. А сега все пак, ще ми кажете ли по какъв начин се оказахте тук?

— Казах Ви вече, че се намирахме на хвърлей от Земята — каза Р. Данил. — И аз препоръчах на капитана да се обърне за съвет към Вас.

— А капитанът съгласи ли се? — попита Бейли, който никак не можеше да повярва, че един капитан на междузвезден лайнер ще се съгласи да осъществи кацане заради някаква дреболия.

— Знаете ли, — обясни Р. Данил, — той се оказа в такова положение, че би се съгласил на всичко. При това аз толкова ви прехвалих, въпреки че, между нас казано, говорех само истината, без ни най-малко да преувеличавам. И накрая, аз се наех да водя преговорите така, че нито на пътниците, нито на екипажа да не се наложи да напуснат кораба и по този начин да нарушат карантината.

— И какво се случи в края на краищата? — нетърпеливо попита Бейли.

— Между пътниците на космолета „Ета Карина“ се намират двама математици, които пътуват за Аврора, за да вземат участие в междузвездната конференция по невробиофизика. И недоразуменията възникнаха именно между тези двама математици — Алфред Бар Хумболт и Дженан Сабет. Вие, приятелю Илайджа, вероятно сте чували за тях?

— Не — решително обяви Бейли. — Аз нищо не разбирам от математика. Слушайте, Данил — изведнъж се сети той — надявам се, не сте казали на капитана, че съм спец в математиката или нещо подобно…

— Разбира се, че не, приятелю Илайджа. Това ми е известно. Но няма значение, тъй като математиката няма никакво отношение към същността на спора.

— Добре, продължавайте.

— Тъй като вие не знаете нищо за тях, приятелю Илайджа, искам да Ви съобщя, че доктор Хумболт е един от тримата най-големи математици на Галактиката, с отдавна утвърдена репутация. Та той вече е над двеста и седемдесет години. Доктор Сабет, от друга страна, е много млад, няма още и петдесет, но вече е заслужил славата на забележителен талант, занимавайки се с най-сложните проблеми на съвременната математика.

— Следователно двамата са велики хора — отбеляза Бейли. Тук той се сети за лулата си и я вдигна, но реши засега да не я пали. — И какво стана? Убийство? Единият от двамата тихомълком е отстранил другия?

— Единият от тези хора, които имат най-висока репутация, се опитва да унищожи репутацията на другия. Ако не греша, по човешките норми това се счита едва ли не по-лошо от физическото убийство.

— Да, понякога е така. Е, добре, кой от двамата е решил да съсипе репутацията на другия?

— В това е същността на проблема, приятелю Илайджа. Кой от тях?

— Как така?

— Доктор Хумболт излага случилото се съвършено ясно. Наскоро след стартирането на космолета той внезапно формулира принцип, който позволява да се създаде метод за анализ на невронните връзки по изменение картата на поглъщане на микровълните в отделните участъци на кората на главния мозък. Този принцип се опира на математически тънкости, които аз не разбирам, и естествено не мога да изложа. Впрочем, това не се отнася към въпроса. Колкото повече доктор Хумболт размишлява над своето откритие, толкова повече се убеждава, че е намерил нещо, което ще направи революция в цялата негова наука, пред което бледнеят всички предишни достижения. И тогава той разбра, че на борда на космолета се намира доктор Сабет.

— Аха! И той обсъди своето откритие с младия Сабет?

— Точно така. Те вече се бяха срещали на конференции и задочно се познаваха много добре. Хумболт подробно изложи на Сабет своите заключения. Онзи напълно ги потвърди и не се скъпеше на похвали за важността на откритието и таланта на този, който го е направил. След това Хумболт, убеждавайки се окончателно, че е на прав път, подготви доклад с кратко описание на своето откритие и след два дни се накани да го изпрати на комитета на конференцията на Аврора, за да си осигури приоритета, а освен това да излезе с подробно съобщение на самата конференция. За свое учудване той открива, че и Сабет е подготвил доклад с подобно съдържание и също възнамерява да го отправи към Аврора.

— Хумболт най-вероятно се е разярил?

— И още как!

— А Сабет? Какво казва той?

— Същото, което и Хумболт, дума по дума.

— Е, и в какво се състои проблемът?

— В огледалното излагане на имената. Сабет твърди, че откритието е направил той и се е обърнал за потвърждение към Хумболт, и че всичко е било точно обратното — Хумболт се е съгласил с неговите изводи и ги е похвалил.

— Тоест, всеки твърди, че идеята принадлежи на него, и че другият я е откраднал? Аз все пак не виждам в какво се състои проблемът. Когато става дума за научни открития, достатъчно е просто да се представят подписаните и датирани протоколи на изследванията, след което е лесно да се установи приоритета. И дори ако едните протоколи са подправени, това не е трудно да се открие благодарение на вътрешните несъответствия.

— При обикновени обстоятелства, приятелю Илайджа, Вие бихте били напълно прав, но тук става дума за математика, а не за експериментални науки. Доктор Хумболт твърди, че е държал всички необходими данни в главата си и нищо не е записвал, докато не е започнал да съставя гореспоменатия доклад. Доктор Сабет, разбира се, твърди същото.

— Е, в такъв случай следва да се вземат решителни мерки, за да се приключи с това веднъж завинаги. Сондирайте тяхната психика и установете кой от тях лъже.

Р. Данил поклати глава.

— Приятелю Илайджа, Вие очевидно не сте разбрали за кого става дума. И двамата са членове на Междугалактическата академия, поради което всички въпроси, касаещи професионалното им поведение, е правомощна да решава само комисията на Академията. Ако, разбира се, те самите не се съгласят доброволно да се подложат на проверка.

— Ами предложете им да се подложат на проверка. Виновният ще се откаже, знаейки, че го грози психологическо сондиране.

— Не сте прав, приятелю Илайджа. Такива хора да дадат съгласието си за подобна проверка значи да посегнат на своя престиж. Несъмнено и двамата ще се откажат просто от гордост. И всичко останало ще отстъпи на второ място.

— Е, тогава не правете нищо. Отложете решението на въпроса до пристигането на Аврора. На тази невробиофизическа конференция, естествено, ще присъства такъв брой академици, че да се избере комисия…

— Но това ще нанесе сериозен удар по престижа на самата наука, приятелю Илайджа. А разрази ли се скандал, и двамата ще пострадат. Ще падне сянка даже върху невинния, защото е допуснал да бъде въвлечен в толкова непристойна история. Всички ще считат, че той е трябвало да приключи с всичко това тихо, без да довежда нещата до съд.

— Е, добре. Аз не съм академик, но ще се постарая да си представя, че подобна гледна точка има почва под себе си. А какво казват по този въпрос самите математици?

— Хумболт решително не иска скандал. Той казва, че ако Сабет си признае, че е присвоил тази идея и не възпрепятства Хумболт да предаде тезисите, или поне да направи доклад на конференцията, той няма да предявява никакви официални обвинения. Неетичната постъпка на Сабет ще остане тайна, известна само на тях тримата, включвайки капитана, тъй като никой от останалите хора не е посветен в тази история.

— А младият Сабет не се ли съгласи?

— Точно обратното, той е съгласен във всичко с доктор Хумболт — но със смяна на имената, разбира се. Всичко това е огледално отражение.

— И така значи, двамата са в пат?

— Струва ми се, приятелю Илайджа, че всеки чака другия да не издържи и да си признае вината.

— Е, и? Оставете ги да си чакат.

— Капитанът счита, че това е невъзможно. Видите ли, тук има два варианта. Или двамата ще се инатят до кацането на Аврора и тогава неминуемо ще се разрази академичен скандал. И капитанът, отговарящ за поддържането на закона и порядъка на своя лайнер, ще получи присъда за това, че не е успял да уреди всичко без шум. А той не иска и да чуе за това.

— А втория вариант?

— Или единият, или другият ще си признае, че е плагиат. Но дали ще си признае действително виновният? Или той ще направи това от благородно желание да предотврати скандала? А нима може да се допусне човек, който заради честта на науката е готов да се откаже от заслужена слава, в действителност да се лиши от тази слава? Или в последния момент да се признае за виновен, но така, че да създаде впечатление, че прави това изключително по гореуказаните благородни подбуди, като по такъв начин избегне позора, хвърляйки сянка върху другия. Разбира се, от всички само капитанът ще знае това, но той не желае до края на дните си да го терзае мисълта, че неволно се е оказал съучастник на един безсъвестен плагиат.

Бейли въздъхна.

— Кой кого ще надвие, значи. Кой няма да издържи до приближаването към Аврора? Това ли е всичко, Данил?

— Не съвсем. Има свидетели.

— Дявол да го вземе! Защо не ми казахте това веднага? Какви свидетели?

— Камериерът на доктор Хумболт…

— Робот, навярно.

— Естествено. Наричат го Р. Престън. Този камериер е присъствал при първия разговор и той потвърждава разказа на доктор Хумболт във всички подробности.

— Тоест той казва, че идеята принадлежи на доктор Хумболт, че доктор Хумболт я е изложил на доктор Сабет, че доктор Сабет се е възхитил от нея и така нататък?

— Точно така.

— Аха. Но това решава въпроса? Или не? Очевидно не.

— Вие сте напълно прав. Това не решава въпроса, защото има и втори свидетел. Доктор Сабет също има камериер, Р. Айд, също робот и то същия модел, както и Р. Престън, произведен в същата година, в същия завод. Двамата са прослужили у своите господари еднакъв период от време.

— Странно съвпадение… Много странно.

— Това обаче е факт, който, боя се, затруднява възможността да се направят някакви изводи на база разликата между камериерите.

— Следователно Р. Айд твърди същото, което и Р. Престън?

— Абсолютно същото, с изключение на огледалното упоменаване на имената.

— С други думи, Р. Айд твърди, че младият Сабет, този, който още не е навършил петдесет, сам се е натъкнал на тази идея, че я е изложил на доктор Хумболт, който не се е поскъпил на похвали, и така нататък?

— Точно така, приятелю Илайджа.

— От което следва, че един от роботите лъже.

— Очевидно да.

— Е, на мен ми се струва, че няма да е трудно да се реши кой лъже. Ако един опитен робопсихолог направи даже повърхностно изследване…

— За съжаление, приятелю Илайджа, на борда на лайнера няма достатъчно квалифициран робопсихолог. Подобни изследвания могат да бъдат проведени само когато стигнем Аврора, тъй като нито доктор Хумболт, нито доктор Сабет ще се съгласят да останат без камериери за времето, необходимо да се изследват роботите от земните специалисти.

— Но в такъв случай, Данил, на мен не ми е ясно какво искате от мен.

— Дълбоко съм убеден — невъзмутимо се обади Р. Данил, — че вие вече сте си набелязали някакъв план за действие.

— Аха, така ли смятате? Е, добре. По моему на първо място трябва да се поговори с тези математици, единият от които е плагиат.

— Страхувам се, приятелю Илайджа, че това е невъзможно. Те не могат да напуснат лайнера поради карантината. И по тази причина Вие също не можете да дойдете при нас.

— Да, разбира се, Данил, но аз имах предвид беседа по видеофона.

— За съжаление, те едва ли ще се съгласят да ги разпитва обикновен полицейски следовател. Все пак, това е въпрос на престиж.

— Поне с роботите, предполагам, ще мога да разговарям по видеофона?

— Това, навярно, би могло да се уреди.

— Ще се опитаме да се примирим с това. Значи ще ми се наложи да поема функцията на робопсихолог-любител.

— Но Вие, приятелю Илайджа, сте следовател, а не робопсихолог.

— Това в случая не е толкова важно. Само че преди да се видя с тях, дайте да помислим. Кажете, а не би ли било възможно и двата робота да казват истината? Например, ако разговорът между математиците се е водил с полунамеци. И в такъв случай всеки от роботите искрено вярва, че идеята принадлежи на неговия стопанин. Или пък двамата да са слушали само част от разговора, при това не една и съща част, и са стигнали до един и същи извод.

— Абсолютно невъзможно, приятелю Илайджа. Двата робота повтарят разговора абсолютно еднакво, като не се счита основното противоречие.

— При това положение е несъмнено, че един от роботите лъже?

— Да.

— Може ли да получа копие от показанията, дадени в присъствието на капитана?

— Предвидих, че ще поискате това и взех едно със себе си.

— Това е чудесно. А беше ли устроена очна ставка на роботите? И отразено ли е това в протокола?

— Роботите просто разказаха това, което им е било известно. Да устройва очна ставка има право само робопсихолог.

— Или аз?

— Приятелю Илайджа, сте следовател, а не…

— Е, добре, добре, Данил. Ще помислим още. При обикновени обстоятелства един робот не би излъгал. Обаче той би го направил, за да не наруши някой от трите закона. Може да излъже, за да съхрани собственото си съществуване в съответствие с Третия закон. Още по-лесно би излъгал, за да изпълни разпореждане, получено от човека, тъй като това съответства на Втория закон. И най-вече би излъгал, ако това се наложи за спасяването на нечий човешки живот като по този начин би възпрепятствал да бъде нанесена вреда на човека съгласно Първия закон.

— Напълно вярно.

— В дадения случай всеки от тези роботи защитава професионалната репутация на своя стопанин и поради това, в случай на необходимост, несъмнено би излъгал. Следователно професионалната репутация е почти еквивалентна на живота, и Първият закон ще го принуди да излъже.

— Да, но с такава лъжа всеки един от камериерите би навредил на професионалната репутация на другия математик, приятелю Илайджа.

— Да, разбира се. Но той би могъл да си мисли, че репутацията на неговия стопанин е по-значителна и важна от репутацията на който и да било друг човек. И в такъв случай, от негова гледна точка лъжата ще нанесе много по-малка вреда, отколкото истината.

Като каза това, Илайджа Бейли млъкна и се замисли. След това продължи:

— Е, добре. Вие все пак ще ми дадете възможност да побеседвам с роботите, нали? Аз мисля, че ще е най-добре да започна с Р. Айд.

— Робота на доктор Сабет?

— Да.

— Е, тогава почакайте една минута — каза Р. Данил. — Аз взех със себе си микроприемник, съединен с проектор. Трябва ми само бяла стена. Ето тази е напълно подходяща, ако ми позволите да отместя кутиите с картотеката.

— Добре. По микрофон ли ще трябва да говоря?

— Не, Вие ще говорите така, като че ли събеседникът Ви се намира срещу Вас. Но извинете ме, приятелю Илайджа, ще се наложи да Ви задържа още малко. Трябва да се свържа най-напред с космолета и да извикам Р. Айд на предавателя.

— В такъв случай, Данил, ще ми дадете ли копията от протоколите?

Докато Р. Данил нагласяваше оборудването, Илайджа Бейли си запали лулата и започна да прелиства протоколите, които му даде роботът.

След няколко минути Р. Данил каза:

— Р. Айд Ви чака, приятелю Илайджа. Но Вие може би ще искате да се посветите на протоколите още няколко минути?

— Не — въздъхна Бейли. — Нищо ново не намирам в тях. Включете предавателя и проверете внимателно дали разговорът се записва.

На стената се появи двуизмерно изображение на Р. Айд. За разлика от Р. Данил, той изобщо не приличаше на човек и бе направен от метал. Беше висок, но се състоеше от няколко блока и малко се отличаваше от обикновените роботи. Бейли забеляза само няколко отклонения от обикновените стандарти.

— Добър ден, Р. Айд — каза Бейли.

— Добър ден, сър — отвърна Р. Айд с тих и съвсем човешки глас.

— Ти си камериерът на Дженан Сабет, нали?

— Да, сър.

— И отдавна ли работиш при него?

— Двадесет и две години, сър.

— И репутацията на твоя стопанин е важна за теб, нали? Считаш ли за необходимо да защитиш неговата репутация? Както неговия живот?

— Не, сър.

— Както репутацията на някой друг човек?

След известно колебание Р. Айд каза:

— Тук не може да се даде еднозначен отговор, сър. Във всеки подобен случай решението зависи от конкретните обстоятелства.

Бейли замълча, концентрирайки мисълта си. Този робот разсъждаваше много по-деликатно и логично, отколкото онези, с които му се бе случвало да си има работа до този момент. И съвсем не беше сигурен, че ще успее да му постави капан. След малко продължи:

— Ако прецениш, че репутацията на твоя стопанин е по-важна от репутацията на друг човек, например на Алфред Хумболт, би ли излъгал, за да защитиш репутацията на стопанина си?

— Да, сър.

— Излъга ли, когато даваше показания по спора на твоя стопанин с доктор Хумболт?

— Не, сър.

— Но ако беше излъгал, ти би отрекъл това, за да скриеш лъжата си, нали?

— Да, сър.

— В такъв случай — каза Бейли, — да разгледаме по-подробно ситуацията. Твоят стопанин, Дженан Сабет, има репутация на забележителен математик, но е още твърде млад. Ако доктор Хумболт е казал истината и твоят стопанин, не устоявайки на изкушението, действително е извършил неетична постъпка, репутацията му, разбира се, ще пострада до известна степен. Но пред него е цял живот и той ще съумее да изкупи своята постъпка. Чакат го още много и блестящи открития и с течение на времето всички ще забравят този опит за плагиатство, обяснявайки го с нетърпението, свойствено на младите хора. Тоест, за него всичко все още е поправимо. Ако обаче, от друга страна, на изкушението се е поддал доктор Хумболт, то създалото се положение е доста по-сериозно. Той е вече стар, и основните му постижения се отнасят към миналото. До този момент неговата репутация е останала неопетнена. И тази единствена постъпка в залеза на неговия живот ще зачеркне цялото му славно минало, а той вече няма да има време да поправи това. През оставащите му години едва ли ще съумее да извърши нещо значително. В сравнение с твоя стопанин доктор Хумболт губи значително повече, а възможностите му да поправи случилото се са значително по-малко. По такъв начин ти виждаш, че положението на доктор Хумболт е доста по-сериозно и деликатно и несъмнено с много по-опасни последици, нали?

Настъпи дълга пауза. След това Р. Айд каза с равен глас:

— Моите показания бяха лъжа. Работата принадлежи на доктор Хумболт, а моят стопанин се опита да я присвои, без да има право на това.

— Великолепно — каза Бейли. — По разпореждане на капитана на кораба не трябва да казваш на никого за нашата беседа, докато не ти бъде дадено разрешение за това. Свободен си.

Екранът помръкна и Бейли, протягайки се, изпусна кълбо дим.

— Капитанът чу всичко, нали, Данил?

— Разбира се. Той е единственият свидетел, без да влизаме в сметката ние.

— Много добре. А сега давай втория робот.

— Но защо, приятелю Илайджа? Та нали Р. Айд си призна всичко!

— Не. Това е необходимо. Признанието на Р. Айд нищо не струва.

— Нищо?

— Абсолютно нищо. Аз му обясних, че доктор Хумболт се намира в много по-лошо положение, отколкото неговия стопанин. Естествено, ако беше излъгал, защитавайки Сабат, то в такъв случай би казал истината, както и твърди. Но ако той е казал истината преди, то сега би излъгал, за да защити Хумболт. Това отново е огледално отражение и ние не сме постигнали нищо.

— Но в такъв случай, какво ще постигнем като разпитаме Р. Престън?

— Ако огледалното отражение беше абсолютно точно, то ние не бихме могли да постигнем нищо. Но съществува едно различие. Все пак някой от роботите е започнал с това, че е казал истината, а другият е излъгал. И точно тук симетрията е нарушена. Дайте ми Р. Престън, а ако записът от разпита на Р. Айд е готов, бих искал да го погледна.

Появи се ново изображение. Р. Престън по нищо не се отличаваше от Р. Айд, като се изключи украшението на гръдната плочка.

— Добър ден, Р. Престън, — каза Бейли, държейки пред себе си записа от разпита на Р. Айд.

— Добър ден, сър, — каза Р. Престън. Гласът му по нищо не се отличаваше от гласа на Р. Айд.

— Ти си камериерът на Алфред Хумболт, нали?

— Да, сър.

— И отдавна ли служиш у него?

— Двадесет и две години, сър.

— И репутацията на твоя стопанин е важна за теб, нали? Считаш ли за необходимо да защитиш неговата репутация? Както неговия живот?

— Не, сър.

— Както репутацията на някой друг човек?

След известно колебание Р. Престън каза:

— Тук не може да се даде еднозначен отговор, сър. Във всеки подобен случай решението зависи от конкретните обстоятелства.

Бейли каза:

— Ако прецениш, че репутацията на твоя стопанин е по-важна от репутацията на друг човек, например на Дженан Сабет, би ли излъгал, за да защитиш репутацията на стопанина си?

— Да, сър.

— Излъга ли, когато даваше показания по спора на твоя стопанин с доктор Сабет?

— Не, сър.

— Но ако беше излъгал, ти би отрекъл това, за да скриеш лъжата си, нали?

— Да, сър.

— В такъв случай — каза Бейли, — да разгледаме по-подробно ситуацията. Твоят стопанин, Алфред Хумболт, има репутация на забележителен математик, но той е старец. Ако доктор Сабет е казал истината и твоят стопанин, не устоявайки пред изкушението, действително е извършил неетична постъпка, неговата репутация, естествено, ще пострада до известна степен. Обаче почтената му възраст и забележителните открития, които е направил в продължение на столетия, ще натежат над тази единствена невярна стъпка и ще накарат хората да забравят за нея. Този опит за плагиатство ще бъде обяснен със загубата на чувството за реалност, свойствено за старците. Ако, обаче, от друга страна, на изкушението се е поддал доктор Сабет, то създалото се положение е значително по-сериозно. Той е млад и репутацията му не е толкова стабилна. При обикновени обстоятелства щяха да му бъдат нужни столетия, за да може да усъвършенства своите знания и да направи велики открития. Сега обаче той ще бъде лишен от всичко — поради една-единствена грешка на младостта. Бъдещето, което той губи, е несравнимо повече, отколкото това, което остава на твоя стопанин. По такъв начин ти виждаш, че положението на доктор Сабет е доста по-сериозно и деликатно и несъмнено с много по-опасни последици, нали?

Настъпи дълга пауза. След това Р. Престън каза с равен глас:

— Моите показания бяха лъ…

Внезапно той замлъкна и не издаде повече нито дума.

— Та какво всъщност искаш да кажеш, Р. Престън? — попита Бейли.

Роботът мълчеше.

— Страхувам се, приятелю Илайджа — намеси се Р. Данил, — че Р. Престън се намира в състояние на пълно изключване. Той е излязъл от строя.

— Най-после добихме асиметрията — каза Бейли. — Сега вече можем да установим кой е виновен.

— По какъв начин, приятелю Илайджа?

— Ами помисли. Да предположим, че ти си човек, който не е извършил престъпление, което е известно на твоя личен робот. На теб не ти е необходимо да предприемаш никакви действия. Твоят робот ще каже истината и ще потвърди думите ти. От друга страна, ако си човек, извършил престъпление, на теб ти е необходимо твоят робот да излъже. А това е свързано с известен риск: ако роботът в случай на необходимост излъже, стремежът да каже истината ще остане доста силен. С други думи, истината се оказва доста по-надеждна от лъжата. За да обезопаси себе си, човекът, извършил престъпление, преди всичко директно ще заповяда на робота да излъже. В резултат на това Първият закон ще бъде подкрепен от Втория, и то в значителна степен.

— Изглежда логично — забеляза Р. Данил.

— Да предположим, че имаме по един робот от всеки тип. Единият от тях ще превключи от неподкрепената с нищо истина към лъжата. И ще извърши това с известно колебание без каквито и да било неприятни последствия. Вторият робот ще превключи от силно подкрепената лъжа към истината, но при това той рискува да изгори позитронните връзки на своя мозък и да изпадне в състояние на пълно изключване.

— И тъй като Р. Престън е изпаднал в състояние на пълно изключване…

— Значи стопанинът на Р. Престън, доктор Хумболт, е виновен за плагиатството. Ако вие предадете това на капитана и му препоръчате незабавно да си поговори с доктор Хумболт, той най-вероятно ще си признае всичко. В такъв случай се надявам да ми съобщите това незабавно.

— Непременно. Извинявайте, приятелю Илайджа, но трябва да си поговоря с капитана без свидетели.

— Разбира се. Минете в залата за заседания, тя е напълно оборудвана.

Р. Данил излезе, а Бейли откри, че не е в състояние да се залови с каквото и да било. Той се вълнуваше. Прекалено много зависеше от правилността на неговия анализ, а той остро чувстваше колко малко знае за психологията на роботите.

Р. Данил се върна след 30 минути. Този половин час бе наистина най-дългия в живота на Бейли.

Разбира се, по невъзмутимото лице на робота, въпреки пълното му сходство с човека, не можеше да се досети за нищо и Бейли се постара да запази пълно спокойствие, когато попита:

— Е, и какво стана, Данил?

— Стана точно така, както казахте, приятелю Илайджа. Доктор Хумболт си призна. По думите му той е разчитал, че доктор Сабет ще отстъпи и ще му позволи да се наслади на този последен триумф. Сега нещата са уредени и капитанът помоли да Ви кажа, че е във възторг. И на мен също ще ми се отчете това, че Ви препоръчах.

— Това е добре — каза Бейли, който сега, когато всичко приключи, изведнъж почувства, че едва се държи на крака. — Но дявол да го вземе, Данил, не ме забърквайте повече в такива истории, разбрахме ли се?

— Ще се постарая, приятелю Илайджа. Но, разбира се, ще зависи от това доколко важен ще се окаже даден проблем в бъдеще, от Вашето местонахождение в този момент и от някои други фактори. Но на мен ми се иска да Ви задам един въпрос…

— Питайте.

— Не се ли предполага, че преходът от лъжата към истината е по-лек, а преходът от истината към лъжата — по-труден? Следователно роботът, който напълно се е изключил, е възнамерявал вместо истината да каже лъжа и тъй като Р. Престън напълно се е изключи, то това означава, че е виновен не доктор Хумболт, а доктор Сабет, не е ли така?

— Съвършено вярно, Данил. Може да се разсъждава и по такъв начин, но правилно се оказа обратното предположение. Та нали доктор Хумболт си призна. Нима не е така?

— Да, разбира се. Но след като тези две версии са били еднакво възможни, по какъв начин Вие, приятелю Илайджа, толкова бързо направихте своя избор?

Устните на Бейли трепнаха. Той не издържа и се усмихна.

— Работата е в това, Данил, че аз изхождах от психологията не на роботите, а на човека. Аз разбирам много повече от хора, отколкото от роботи. С други думи, преди още да започна да разпитвам роботите, аз доста точно си представях кой от двамата математици е виновен. Когато ми се удаде да се добера до асиметричната реакция при роботите, аз я изтълкувах като доказателство за вина на този, в чиято виновност въобще не се съмнявах вече. Реакцията на робота беше толкова ефектна, че виновният човек не издържа и си призна. А само с анализ на човешкото поведение аз едва ли бих могъл да постигна това.

— Много бих искал да разбера, какво именно Ви е дал анализът на човешкото поведение.

— По дяволите, Данил, помислете си малко и няма защо да питате. В тази история с огледалното отражение има още една асиметричност освен момента с лъжата и истината. А именно възрастта на двамата математици, единият от които — древен старец, а другият — съвсем млад.

— Да, разбира се, но какво следва от това?

— Много просто. Аз мога да си представя как един млад човек, опиянен от откритието на нов принцип, бърза да го сподели с мастит учен, когото още от студентската скамейка е свикнал да почита като велико светило. Но не мога да си представя, че един мастит учен, световноизвестен, привикнал към триумфите, откривайки съвършено нов принцип, ще бърза да го споделя с човек, по-млад от него с двеста години и когото той несъмнено счита за хлапак с жълто около устата. По-нататък. Дори и да му се предостави такава възможност, би ли могъл един млад човек да открадне идея от един прославен учен? В никакъв случай. От друга страна, един старец, осъзнавайки, че способностите му вече угасват, би могъл да рискува много заради последния триумф, искрено считайки, че няма никакви етически задължения по отношение на този, който за него е само един сополанко и самохвалко. Накратко, би било невероятно доктор Хумболт да предложи своето откритие за оценка от Сабет, както и Сабет да открадне идеята на Хумболт. Виновен и в двата случая се оказва доктор Хумболт.

Р. Данил доста дълго размишляваше над чутото. След това протегна ръка на Илайджа Бейли.

— Време е да тръгвам, приятелю Илайджа. Беше ми много приятно да Ви видя. И се надявам да се срещнем отново.

Бейли сърдечно разтърси протегнатата ръка.

— Дано не е все пак много скоро, Данил.