Иван Вазов
Клисурата

Трус ли гороломен

надве презполви се,

някой ли огромен

Крал Марко проби те,

 

Искърът ли твойте

гранити проеде,

бог ли сам в завойте

водний друм проведе —

 

о, Балкан — не зная:

но творенье нема

друго, като тая

клисура-поема.

 

Ред долове тъмни

канари гигантски,

гори, урви стръмни,

върхове балкански!

 

Дивотий и хубост,

раеве незнайни,

в природната грубост

красоти омайни —

 

прехласват очи ни

край Искъра дивен —

от буйни картини

синджир непреривен!

 

Всеки миг ни с нови

изненади чуди,

самотий сурови

влакът като буди.

 

О, влак, по-полека!

Спри скорост голема.

Та по-дълго нека

таз чета поема.